Ислямският и най-вече Арабският свят отново е разбунен. В Либия бе убит американският посланик, в Кайро полицията използва сълзотворен газ, за да спре 500-хилядна тълпа, атакуваща посолството на САЩ, хиляди демонстранти нападнаха и подпалиха западни посолства в Судан и Йемен, антиамерикански демонстрации се провеждат в Ирак, Иран, Тунис, в Ивицата Газа, в Йордания, Индонезия. Ислямисти протестираха в Париж, Сидни,  дори в Йерусалим... Има убити и ранени.

И всичко това заради една посредствена 14-минутна американска филмова пародия, насочена срещу исляма, унижаваща пророк Мохамед. Естествено, възниква въпросът заслужава ли един филм подобна реакция. Или той само стана отдушник на натрупано вътрешно напрежение. 

Събитията будят противоречиви мисли – никой не може да оправдае насилието на тълпата и убийствата. Но има ли оправдание за подигравка със свещени теми? Каква е връзката с арабската пролет? И само едната страна ли е виновна?

Всъщност имаше ли арабска пролет? Защото на практика протестът на младите и по-образовани араби, които поискаха промяна и по-добър живот, бързо бе овладян от ислямистките движения. На власт, както например в Египет, дойдоха партии и сили, които винаги са изповядвали войнствения ислям. За да тушират негативния си образ, те обявиха, че се отказват от досегашните си крайни цели. Но докога? 

Наивно беше да се очаква, че Арабският свят ще се промени като с магическа пръчка и от консервативен и традиционалистичен бързо ще се преустрои по каноните на западната демокрация. Наивен е и стремежът да се наложи със сила западният начин на живот. Не само защото това са два различни духовни свята, но и поради коренно различните равнища на материалния живот.

Милионите, които се бунтуваха, очакваха от новите управници изход от мизерията. Това обаче не е по силите им и трябваше да бъде заменено с друга примамлива цел, която да увлече масите. Такава, изпитана през вековете, е религиозният фанатизъм. Поводи за това, т.нар. демократичен свят, дава достатъчно – горене на Корана, публикуване на карикатури на пророка, сега и едно примитивно филмче, което така и щеше да си остане незабелязано, ако някой не го беше пуснал в интернет и не го беше снабдил с арабски текст.

„Филмът е демонстрация на лош вкус и заслужава порицание”, побърза да се разграничи Хилари Клинтън. Бан Ки-Мун също осъди филма. Според генералния секретар на ООН авторите му очевидно са искали да предизвикат кръвопролития. Отрицателна е оценката и на председателя на европейската комисия. Това обаче не попречи на филма да постигне основната си цел - да подпали атмосферата в един консервативен свят, който се надяваше на пролетно пробуждане. И може да стане търсеният повод за нова зима. 

И още един, особено важен момент. Асиметрията между вижданията и действията на последователите на различните религии, пък и на многобройните невярващи, е очевидна. И едва ли някой може да докаже кой е прав и кой по-прав. Светът за всички ни обаче е един. Времето на кръстоносните походи отдавна отмина.

Йордан Дончев