ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: Уорлик не е виновен
Негово Превъзходителство остана верен на себе си и прибави нови шедьоври към аналите на дипломацията. Първо, посланикът на САЩ посети българското Народно събрание и (предполагам от името на страната, която представлява) похвали т.нар. независими депутати, че са се отцепили от партиите си и ги благослови да си правят нова политическа формация. Акт, който, убеден съм, не би си позволил да направи например генерал-губернаторът на Канада.
Ден по-късно Джеймс Уорлик изрази разочарование от решение на българския парламент. И постави задача: „Надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид през следващата сесия на парламента.” Кратко и ясно.
Искам да предваря реакция на читателя, че в случая става дума за конфискуване на имущество, придобито по престъпен начин. И аз съм категорично за това. Но след като бъде доказано в съда. Защото колкото и да не ни харесва българската съдебна система, тя не може да има алтернатива в лицето на комисия, назначавана от поредното мнозинство в парламента. И едва ли е работа на един чужд посланик да дава указания на парламента и правителството.
Но Уорлик не е виновен. Син на велика нация, той живее със самочувствие, че като неин представител му е позволено много. В частния му живот никой не може да оспори това негово право. Друг е въпросът дали не са сбъркали, като са го назначили за дипломат? Ще каже някой: да му бере гайлето, който го е изпратил. Да, ама не. Гайлето му берем ние. С националното самоунижение и подчинение, на което се подлагаме като нация. И след това искаме младите да се чувстват горди, че са българи.
Преживял съм над седем десетилетия, четири от тях се опитвам да бъда на „ти“ с журналистиката. Не помня такава открита намеса на чужд дипломат в българските проблеми. Не че е нямало натиск – поредният голям брат – Германия, Съветският съюз, САЩ, ЕС - всеки във времето си се е стремял да влияе върху политиката ни. Но всичко това е ставало с мяра. Поне външно, от уважение към българския народ. Уорлик обаче не знае що е мяра. Можете ли да си представите дори за миг следната картинка: посланикът на САЩ в Париж се среща в Националната асамблея с група френски депутати, дезертирали от своите партии, и ги подкрепя. Или това да стане в Берлин, Мадрид, Атина. Може и да се случи, но този посланик вече ще посещава съответната столица само като екскурзиант.
Но Уорлик не е виновен. Виновни сме ние, по-точно нашите управници нихилисти, които си спомнят за българщината само на 2 юни. И мълчат, когато трябва да защитят българското. Мълчи президентът, мълчи парламентът, мълчат политическите партии, мълчи премиерът. Мълчат, сякаш всичко ставащо е нормално. Без да ги интересува мнението на хората, които са ги избрали. Защото за тях, след като веднъж ги изберат, важна остава единствено подкрепата на поредния Голям брат. А докато те мълчат, популисти като Сидеров изразяват на глас това, което мислят мнозина българи. И печелят по този начин гласове.
Йордан Дончев
