Питах хората, които оцеляват с просене по улиците, защо не отидат да протегнат ръце на площада пред катедралата, където са се строили нашите „мили“ държавници, те да им дадат по някоя стотинка към мизерната пенсийка, та да имат хляб вечерта на масата. Ама то как да отидат да си поискат, когато антуражът ще ги прокуди от красивото площадче, където, нагиздено с цветя и високоговорители, се протягат скучни и кухи речи. Не че не е важно да се режат ленти, ама и за хората следва да се помисли. Един-два завода да бяха построили, да бяха оправили проклетите социални плащания, които за едни са майка, а за други мащеха, някак по-глобално да се бе помислило, а не на парче – тук пътче, там керемидка. Как да не те е яд? Какво ще разберат всъщност варненци от големия Ден на Варна? За мнозина ще си остане само зарята. Утре хората ще продължат да са безработни и да протягат ръце по подлезите за милостиня. А като свие зимният студ, ще дойде социалният министър и ще каже, че държавата раздава на бедните супичка с парче хляб. Айде, стига глупости вече!

 

Юлия Георгиева