Всичко може да бъде превърнато в игра. Просто така е устроена детската психика. Хора, чието детство е минало в разрушените от Втората световна война европейски градове например, разказват, че на тях не им е трябвало „Лего“, защото са имали истински тухли и фрагменти от тях, с които да си играят. Гледал съм репортажи от войните на Балканите, в които децата си играят главно с гилзи от снаряди. 

За щастие нашата страна и нашият град са подминати от подобни унищожения. Затова пък децата на Варна си имат друго забавление – да броят дупките по улиците. И не само да ги броят, ами направо да ги поставят в основата на сериозна своя разработка, създавайки електронна карта на разбития асфалт и печелейки награда с това. Браво на децата за проявения талант и труд! Само че... Нямаше ли да е по-добре да няма дупки, а свежите младежки умове да бяха литнали в друга посока? Или просто трябва да приемем дупките по улиците едва ли не като природна даденост на Варна, за която децата да се подготвят още от училище? 

Веселин Златков