ДЯКОН ЕМАНУИЛ ИРИЗА ЮСЕИН: БЯХ МЮСЮЛМАНИН, НО ПРИЕХ ХРИСТИЯНСТВОТО

ДИЯНА РАЙНОВА

На Стефановден миналата година наместник-председателят на Българската православна църква и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил подстрига за дякон Емануил Ириза Юсеин в добричкия храм „Света Троица”. Сега свещенослужителят очаква първото си участие с новия си сан в лигургията за Йордановден. 

Младият мъж е на 36 години. Той наглежда миряните в църквата „Света Троица“. Денят е спокоен – минали са големите служби за Коледа, предстои литургията за друг голям християнски празник – Йордановден. От около седмица той вече е дякон, а през юни т.г. е дипломирането му в Духовната академия. Вълнува се как ще прочете молитвите по време на литургията, защото ще му е за първи път. Досега само е помагал на свещениците по време на служба. Повратностите в живота му са много. Роден е в мюсюлманско семейство в Добрич с името Ерхан. После е прекръстен на Емил Иванов. Сега е дякон Емануил и очаква след няколко години свещенически сан. Емануил означава „С нас е Бог”, а житейският му девиз е „По всяко време”. Когато не е с расо, изкарва прехраната си в строителството – владее много специалности в бранша. Съпругата му Таня е християнка, имат и син Александър, роден на 8 март 2010 г.

- След ръкополагането Ви от дядо Кирил  и неговата благословия как се чувствате?

- За мен ръкополагането беше изненада. Това стана по негово решение. Досега бях иподякан – помощник в самия олтар, който подготвя необходимото за свещениците, които извършват службата – евангелие, свещник, свети дарове и др. Като дякон ще чета молитви, естествено, се вълнувам. След необходимата практика като дякон ще стана свещеник, за което също се вълнувам.

- Завършвате Духовната академия, пак не без благословението на дядо Кирил. Разкажете повече...

- Да, това ще стане пред юни. За двегодишния курс, в който изучавах богословие, по принцип се изискват кандидати със завършено средно образование. С благословията на владиката кандидатствах и ме приеха. Учението ми приключи на 15 години в Спортното училище в Добрич, когато бях изключен във втори курс без право за продължаване на образованието. Бях приет в дисциплината „Модерен петобой”. Изключиха ме, защото се опитах да бия директора на училището. Той ми дръпна ухото след някаква забележка. Малко бяхме вдъхновени от прехода и от свободата... но признавам, че бях, както се казва, луда глава.

- А после...

- Започнах да работя с баща ми, който имаше 28-годишен стаж в строителството в местния строително-монтажен комбинат. После той започна да работи на частно, а аз бях край него.

- И как стигнахте до църквата?

- През 2003 г. се запознах с отец Стоян от храма „Света Троица”. Ние дойдохме да довършваме Духовния център към църквата. Той беше осветен през 2004 г. През следващите години, тъй като отец Стоян беше доволен от работата ни и ние от него, направихме ремонт на 4-5 църкви, построихме няколко в Добричкия регион. Така познанството ни се задълбочи. Съпругата ми Таня е християнка. 13 години нямахме деца. Тя зачеваше и към края на бременността плодът умираше. Така беше от 2000 г. – от първата й бременност. Девет пъти преживявахме това. Докато бях край отец Стоян и другите свещеници, виждах как те правят молебени за други хора. Започвах тайно да влизам в църквата и да се моля за съпругата си. Докато се молех, осъзнах, че се моля и за себе си, и за други хора, и така нещата дойдоха от само себе си. Казах на отец Стоян, че искам да се кръстя в християнството. Той каза добре, но поиска от мен благословия от майка ми. Говорих с нея. Тя прие избора ми много спокойно, каза ми, че не съм малък и разбирам какво правя. Това стана през 2009 г. Кръстник ми стана отец Стоян, а отец Велико ме кръсти. Същата година с отец Стоян бяхме на храма „Свето Успение Богородично” в балчишкото село Оброчище. Там дядо Кирил ме подстрига за иподякон. След това – през 2010 г., ми се роди син. Казва се Александър. След като се роди той – на 8 март 2010 г., дадох обет да стана свещенослужител. Това не означава непременно да стана свещеник, а просто да работя в църквата. После обаче реших да уча в Семинарията и след благословението на митрополит Кирил започнах обучението си.

- Сега дядо Кирил е наместник-председател на църквата. Как усещате благословията му?

- Той ме напътства, за което съм много благодарен. 

- В родното Ви семейство държеше ли се на исляма?

- Да, майка ми и баща ми спазваха религията, мога да кажа, че дори и ревностно. Баща ми беше самоук, но четеше Корана, носеше го със себе си, четеше и на мен. Имаше и известни проблеми, като реших да се оженя за Таня. Сега всичко вече е нормално.

- Кой светец Ви респектира най-много?

- Всички, но харесвам Архангел Михаил и Архангел Гавраил, защото са благовестители и пазители.

- Има ли млади хора като Вас в храма?

- Има млади хора, които идват в църквата – всеки с болката си. Обръщат се към св. Мина  - за приятелка, съпруга, към други – за здраве, за рожба.

- Какво ще кажете за сина си Александър?

- Той вече знае молитвата „Отче наш”, сега учи „Символ на вярата”, но не искам да го насилваме. Познава и повечето от светците.

- Как избрахте името Емануил?

- Сам, но за този избор ми повлия тогавашният ректор на Духовната академия, защото ми каза, че Емил е производно на Емануил. Сега дядо Кирил ме благослови да запазя истинските си бащино и фамилно име. Така, каза ми той, може да показваш, че си мюсюлманин, който е приел християнството. Много съм спокоен, откакто приех християнството, и благодаря на отец Стоян. Той е моят духовен баща. Благодаря и  на дядо Кирил. Всички трябва да се върнем към пътя, знаем го, но понякога губим посоката.