Да избягаш от Алкатрас
Здравейте, приятели! Затворът е място, което лишава хората от свобода и евентуално място за превъзпитание.
Съществуват затвори за обичайните престъпници, където имат специален режим и управление, но съществуват и затвори, което да се попадне в тях е равно на смърт, от тях няма даже и 1% възможност да се избяга.
Именно към такова учреждение се отнася затворът Алкатрас, който се намира в САЩ и е работил от 1861г. до 1963 година, учреждението е свръх защитено и е било предназначено само за най-опасните престъпници.
Той е бил разположен на остров, от затвора до най-близкият бряг – разстоянието е било 2 км.
Съдбата на хората попаднали тук се определя само веднъж и то е завинаги.
За цялата история на затвора, 34 човека са се опитали да избягат от него – охраните са ги намирали, връщали са ги обратно или са ги застрелвали, някой даже сами са се предавали, не знаейки как да стигнат до брега.
И всичко това е започнало с един уникален човек, който в условията на строга изолация със външният свят не само успял да намери съмишленици, съгласни да избягат заедно с него от затвора, но и успешно да приключат замисленото.
18 Януари 1960 година в Алкатрас е бил докаран Франк Ли Морис от Атланта, с необичайна богата криминална автобиография.
Той не се явява убиец или изнасилвач, но е имал толкова дълъг списък с наказание, че са решили да го затворят на острова.
Когато той е 11 годишна възраст остава сирак, и започва своята криминална история на 14 години. Специализирал се е в кражбите, след това е започнал да ограбва банки, а след това и продажба на наркотици.
Започвайки през 1949 година той е бягал от всеки един затвор, не се е страхувал от нищо, от затвора Алкатрас той е успял да избяга цели 5 пъти, целта му е била да излезе на свобода и именно през целият му живот той е успял да избяга общо 11 пъти от затворите в които е попаднал.
Когато са го докарали в Алктрас, това по никакъв начин не е убило стремежа му към свобода, използвайки своето високо IQ, той е започнал да строи планове за поредното бягство.
Да се избяга от подобно учреждение е било невъзможно без помощ от охраните, той е намерил двама братя Джон и Клас, също така и Алън Уест, те са били в следващите затворни камери, което е облекчило общуването и подготовката.
Братята са имали голямо преимущество, а именно да плуват, за да е сработил плана е трябвало да се действа едновременно.
В предприятие, което се е намирало на острова са се произвеждали дрехи, обувки за военните, мебели, работата е позволявала на хората спокойно да си говорят, допълнително преимущество на тези затворници е било, че те са попадали в най-рядката група – престъпници, които не са извършвали насилствени действия към хора.
Именно за това, на Морис и неговите съмишленици им е била предоставена възможност свободно да се разхождат.
Всеки от затворниците е отговарял самостоятелно за своята част и е бил длъжен да излезе от своята затворна камера в определеното от тях време.
Братята са създавали примамки за охраните – фалшиви глави, кукли, които са трябвали да стоят под одеялото през цялата нощ на всяко едно от леглата.
Морис с помощта на хармоника се е опитвал да надуе спасителна жилетка.
Главният инструмент, който им е помогнал да избягат е била малка дрелка, която е била изобретена от метални лъжици споени с откраднат двигател на прахосмукачка и с помощта на сребърен никел.
Пробивали са само по час на ден, когато в затвора са пускали музика. Всеки ден от 5 до 9 часа, всеки от затворниците е пробивал своята камера , целта е била да успеят да се доберат до вентилационната шахта, старите стени на сградата са били подкопани от солената вода, която постоянно е изтичала от битовите тръби.
Спасателните жилетки са били изработени от ветровки и гумирани якета, те са били предавани почти незаметно към другите затворници, греблата са били изобретени от шперплат, фиксираната дата на бягството е 11 юни 1962 година.
След като са изгасили светлините, групата се е втурнала в бягство, но неочакваното се е случило, - Алън Уест не е успял да се промъкне, понеже той неправилно е изчислил размерите на дупката, в продължение на един час Морис и братята са помагали на Алън, но опитът е бил неуспешен, и са взели трудното решение, да оставят Алън в затвора.
При най-малкият шум, охраните са могли да се усетят, че нещо не е наред и планът им би се развалил.
Те са успели да избягат от вентилационната шахта, което ги е изкарало на покрива, след което са се пуснали на брега. Те са надули своето изобретение, и около 22:00ч. са отплавали посока континента. До сутринта тяхното бягство не е било забелязано, Алан Уест е продължавал да копае с надеждата да догони своите другари, той е успял да се измъкне, и когато се е качил на покрива той е забелязал, че неговите другари вече са отплавали, той е имал само две решения – да скочи във водата и да плува няколко километра или да се върне назад и да си сътрудничи с властите, той е избрал второто решение. Той е разказал всичко на охраните, по думите на Алън, те са планирали да доплават до съседният остров, след това да откраднат кола и дрехи и да се разделят.
След проверка са установили, че на съседният остров не е билв откраднат нито един автомобил, което привеждало към три възможни варианта.
- Алън е дал некоректна информация
-Те са се отзовали на друго място на което не са планирали
-Просто са потънали
Официалното разследване на ФБР е останало безрезултатно и през 1997 година ФБР са прекратили търсенето, даже с напредващите технологии не са успели да открият следа от затворниците,
На следващата година племенниците на братята са обявили, че те живеят в Бразилия заедно с чичо им. През 1975 година се появява снимка на която са изобразени избягалите братя, при изследване на снимката, съдебният експерт е потвърдил, че това са те.
През 2018 година Федералното Бюро е отворило делото отново, оказало се е, че преди 5 години в полицията на Сан-Франциско е дошло писмо от Джон Енглин, той е разказал за шокираща информация за затвора. Те успешно са избягали от острова през нощта, брат му е доживял до 2011 година, а Морис е починал още през 2008 година в Аржентина с друго име, също така авторът на писмото е искал помощ с лечението и е бил съгласен да разкаже всичко, ако му намалят присъдата. Резултатите от разследването са неизвестни, тъй като са минали 5 години откакто е питал за медицинска помощ , възможно е и последният участник да е починал.
Голяма част от фактите говорят за това, че трима затворници при строго направен и спазван план са успели да избягат от най-строго охраняемият затвор в САЩ. Да, те са го направили незаконно, но след това никой даже не слушал и не ги е виждал.
Какво е вашето мнение за историята, приятели? Видеоклипа хареса ли ви? Ще се радвам да споделите вашето мнение долу в коментарите, също така не забравяйте да харесате, коментирате и споделите видеоклипа с ваши близки и приятели. Чао, приятели и до скоро!
0
0
