Да помълчим пред руините на КИНО "БЛАГОЕВ"

Събарянето на киното на ул. „Шкорпил“ (аз винаги съм го наричал „Д. Благоев“, но все още има варненци, които го помнят като „Роял“) не е благодатна тема за коментиране. Не и в днешно време, когато заличаването на всеки белег за култура се приема като нещо нормално и дори предопределено от съдбата и историята. А то и какво да кажеш? Собственикът си е собственик, неговата воля дали да я има, или не една сграда, както и за какво да се използва, са може би най-свещеното нещо в епохата ни, в която почти нищо свещено не остана. И все пак... Има нещо тъжно, нещо носталгично в гледката на изтърбушеното кино, макар и от години да беше принизено до обикновено и скучно бинго. Докато я имаше сградата, някак си човек можеше да си помечтае, че ще дойде момент, в която тя пак да оживее за изкуството. Сега обаче можем само да помълчим пред руините й и пред невидимия надпис „Край“, с който приключва поредният епизод от културния живот на града ни.

 

Веселин Златков