Да умееш на инат

 

Родители като един скочиха срещу хлапе, което тероризирало децата им. Нямаше да разсъждавам по темата, ако ставаше въпрос за „батко“, който тормози малките. В случая обаче иде реч за първокласници. Прави са наистина родителите да се страхуват за здравето на децата си. 

Да лепнеш на едно 7-годишно дете, другарче по чин на собственото ти, етикет „престъпник“ и „нежелан“, сигурно ще реши твоя личен проблем. А неговия? Или пак по-старата схема – да оправя себе си, пък на другите - май.... им. За чуждото дете няма защо да мислим. Това не е камък в нашата градина. Лесно ще го изхвърлим в съседната.

Само че така доникъде не я докарахме. Видно е. Вярно, по-трудно е да опитаме заедно да решим проблема. И да обясним на децата, че всяка бариера може да се прескочи дори ако трябва на инат. Само че трябва да го умееш. А това го може здравото общество. Нашето продължава да боледува. Да буйства. И е хиперактивно. Ако и да не е в първи клас.