Да върнеш на лъва опашката

 

Свикнали сме за неуредиците в собствения си град или в страната като цяло да търсим вината във всеки друг, но не и в нас. Улицата пред нас е мръсна – общината нехае, плажът ни бил заринат с боклуци, гостите от провинцията са направили тази „хубава работа”, декоративните храсти в Морската градина били килнати на една страна, озеленителната фирма не си е свършила работата ... Дори всичко това да е така, винаги има и друга гледна точка. 

Онзи ден из столичните всекидневници наред с всички важни политически и икономически теми се прокрадна една малка дописчица за това, как отскоро един от софийските лъвове отново си има опашка. Като се зачетеш по-внимателно в материала, става ясно, че въпросната „трансплантация” се отнася за един от емблематичните хищници от Лъвов мост. Една от статуите стоя с отрязана опашка 7 месеца, след като вандали я задигнаха в края на август. Липсващият бронзов елемент е монтиран през уикенда. И забележете - изчезналата през лятото опашка е копие на оригиналната, която също беше открадната през 2003 г. Изработката на новата е отнела 45 дни и струва 2700 лв. Тя тежи 35 килограма. От столична община поясняват, че са се забавили с монтирането, защото искали да са сигурни, че видеонаблюдението работи. За да се предотвратят подобни посегателства, ще бъдат ползвани камери за 500 000 лв. 

Докъде сме я докарали?! За да предпазят от посегателство един от символите на столицата, самите жители на София ще трябва солидарно да се бръкнат, за да се получи крайната сума от половин милион. Защото те тези пари ще дойдат от данъци, тоест от самите столичани. 

 

 

 

Аналогично е положението и с хаоса, който цари из централната част на Варна. Близо половината от пейките в града са старателно натрошени и в момента стоят като свидетелство за бурните нощи на младежки компании. Същите тези младежи, които самите ние сме виждали как разрушават, а сме ги подминавали с идеята, че нас това не ни касае.

 А какво ще кажете за онези, които демонстрират творчеството си със спрейове, а за платно им служат фасадите на жилищни сгради или институции. Виждаме ги често, но си мислим, че всеки има право да твори и така да изразява мнение и позиция. Като съберем накуп всички тези прояви на различност и оригиналност, може лесно да си обясним защо съществуват рубрики като „Кирлив град”.

 

Иван Големанов