Даниел Димов за Петел: Имах 2 минути да се скрия в бункера от бомбите в Израел!

Бившият футболист на Черно море и Левски Даниел Димов се радва на втората си дъщеря, която се роди преди месец, докато си търси нов отбор. Даниел е свободен агент, след като договорът му с Макаби Петах Тиква (Тел Авив) изтече, и в момента поддържа самостоятелно форма във Варна. За petel.bg 26-годишният играч разкри своите впечатления от първия си едногодишен престой зад граница. 

- Равносметката Ви в Израел?
- Играх в 30 мача като централен защитник в Макаби Петах Тиква, с който завърших на пето място в елита. Там също има плейофи, като в тях отборите се разделят на първа шестица и втора осмица. В предното първенство моят тим едва се е спасил от изпадане, така че и сега нагласата беше за оцеляване, но ние преизпълнихме целта.

- След като влязохте в топ 6, какъв стимул за изяви имахте?
- Гонихме четвърто място, което дава право на участие в Лига Европа. Два-три кръга преди края бяхме в играта, но не успяхме, тъй като направихме няколко равни и изгубихме от четвъртия Бейтар. В крайна смека останахме на една точка от него.

- Що за клуб е Макаби Петах Тиква?
- Пълноценно функциониращ в Израел. С приличен бюджет от 5 млн.евро, осигурени от нашия бос, който е бил 12 години шеф на футболната федерация на страната. Разполагаме с прекрасен стадион, в който са вложени 60 млн.долара. На него играехме заедно с още един тим от квартала ни край Тел Авив. Капацитетът е за 15 000 зрители, като трибуните се пълнеха на дербитата. Иначе идваха по 5000-6000 души.

- Ако сравните първенствата в Израел и България, каква е разликата?
- По-напред са от нас, като инвестиции и стадиони. За по-голяма част от отборите например не е пробем да обезпечат бюджет от 5 млн.евро годишно. Шампионът Макаби Тел Авив пък има 40 млн. Качеството на футбола там вдигат добрите чужденци, иначе израелските футболисти не превъзхождат българските. Стадионите им са приказни, а тревните покрития – великолепни. Удоволствие е да се играе на подобни терени и съоръжения. Интересно е също, че преди първенството всеки клуб е задължен да внесе бюджета си във федерацията и с наличните пари се плаща на играчите, за съдийски такси, извършват се трансфери, и т.н.

- Защо напуснахте Макаби?
- Договорът ми беше за една+една година, но от ръководството имаха други планове. Разделиха се и с другите чужденци – белгиец, хърватин и двама аржентинци. Коце Хазуров пък си тръгна още на полусезона. Казаха ми, че треньорът Ран Бен Шимон е решил да закупи нови чужденци.

- Всички заплати ли сте си получилили от клуба?
Само последната ми дължат, както става често при раздяла. Ще си я взема по друг начин, ако се наложи.

- В Израел имаше размирици. Вие видяхте ли войната?
- Напрежението беше само през първия ми месец там, когато моето семейството още не беше пристигнало. Евреите завземаха териториите на палестинците и ги застрояваха. Палестниците тръгваха да воюват, но нямаха шанс, тъй като само войската на евреите е 1,2 млн. души. Там казармата е три години, в нея влизат и жени. По-напечено беше на 80 км от Тел Авив, но и в столицата ставаше страшно. Палестниците изстрелваха бомби и в Тел Авив пускаха сирените. Ако съм у дома, имам 2 минути да се скрия в бункер долу. Който е в по-стари сгради, разполага със същото време да отиде в убежище в мазите. По-сложно е за хората в коли и по улиците. Те имаха само 15-20 секунди да се скрият някъде. Една сутрин например още в 6 часа чух сирените и на бегом се изнесох в бункера. Любопитно е, че когато въпросната бомба е във въздуха, евреите я разбиват със защитна ракета, но отломките падат към земята и хората трябва да са скрити, за да ги избегнат. Всичко това обаче продължи около месец, после нямаше военни действия и заедно със семейството ми се наслаждавахме на спокоен живот в Тел Авив.

- Как ще коментирате това, което се случва в бившия ви тим Левски?
- Крайно неприятно, но не съм изненадан. За 3 сезона и половина на „Герена“, аз смених над 80 футболисти. Сега текучеството продължава – по 7/8 нови на полусезон. Отделно се намаляват заплати. Без стратегия и финансова стабилност Левски няма да върне позициите си в родния футбол.

- Родният ви Черно море обаче е на другия полюс...
- Много се радвам за Черно море. В този клуб от години има спокойствие, изградена структура, ясно финансиране. Шефовете са точни към футболистите - каквото кажат, винаги го изпълняват. На „Тича“ е и доказан треньор, който преди 6 години класира отбора трети, а сега с помощта на играчите и публиката заслужено докара първата купа на България във Варна. Нядявам се това да е само началото на един успешен период и догодина „моряците“ да щурмуват топ 4, защото разполагат с отбор за подобни цели.

- Какви са шансовете на носителя на купата срещу Динамо (Минск)?
- Има ги, макар че на първо четене е много трудно. Съперник с 11 млн.евро бюджет, който е с голям турнирен опит, тъй като редовно участва в Лига Европа, а през миналия сезон игра и в групите на турнира. Но Черно море вече показа, че е в състояние да опонира достойно на по-силни европейски клубове. Срещу Сампдория, Щутгарт и ПСВ Айндховен малко не ни достигна. Дано сега имаме късмет срещу Минск и ликуваме.

- Къде се надявате да продължи кариерата ви?

- В чужбина, но бих играл отново и в „А“ група. Дано по-скоро си намеря нов клуб.