Дъртият шлагер за „лошото наследство“ - предизборен хит във Варна

Веселин Златков

Да обвиняваш други за собствените си проблеми и неуспехи често е успешен ход.

Но пък в България това се е превърнало в устойчива част от политическата реалност и когато едно управление се проваля, винаги е най-лесно да се оправдае с лошото наследство от предишното.

Едва ли има някой може да надмине Бойко Борисов и ГЕРБ в използването на този похват. Затова и не е странно, че варненският кмет Иван Портних взе упорито да прилага тази „добра практика“ на партията си, за да се оправдава пред съгражданите си.

Най-яркият пример е от последната седмица. Портних без никакво колебание хвърли вината за закъсалия ремонт на Двореца на културата и спорта близо 50 години назад във времето. В тирадата си пред медиите на фона на разколачената зала „Конгресна“, той съвсем сериозно обясни, че един от най-ярките символи на Варна, копиран или заимстван от много архитекти след създаването си, не бил построен както трябва.

Реалната му конструкция не отговаряла на плановете, затова и проекта за ремонта бил объркан, затова и цената на обновяването на залата скочила двойно, с тенденция да стане тройна. Въпросът дали за 15 млн. лв. не можеше да се построи нова спортна база, която да покрие изискванията за провеждане международни първенства започва да надхвърля рамките на шегата.

Естествено, лесно е да се обвинява епохата на социализма за всичко, особено като си си закачил табелката на демократ и реформатор.

Лесно е, а освен това е и някак модерно.

Освен това идеално пасва на новото просто, да не кажем просташко, делене по външнополитически признак – всичко, което идва от Русия е лошо, всичко от САЩ и ЕС – добро. На този принцип беше структурирано и оправданието на министър Ивайло Московски за смяната на иначе успешния директор на Пристанище Варна Божидар Чапаров. Оказа се, че едва ли не е грях, че голяма част от прихода на порта идва от тръбите на „Южен поток“. Добре де, нали за тях е платено, нали в порта, а от там и в държавата, са влезли свежи пари? Явно размахването на „руското плашило“ и „комунизма като заплаха“ са по-важни за ГЕРБ дори и от чистата икономическа изгода, на която се крепи благосъстоянието на държавата.

Левите идеи - в десния джоб

Факт е, че БСП не успя да спечели избирателите с идеите си за възраждането на българската индустрия като единствен път за съживяване на икономиката ни и повишаване на жизнения стандарт. По много причини идеите на социалистите не бяха чути, не бяха и разбрани. Но какво се получава? Управлението на ГЕРБ изобщо не се стеснява да присвоява част от тези идеи, разбира се, представяйки ги като свои.

Веднага ще дадем един местен, варненски пример.

На сайта на общината е качен проект за Програма за развитието на туризма за 2014-2020 година.

Сред стратегическите проекти за този период е освобождаването на пристанище Варна – Изток и превръщането му в атракционна зона, както изграждането на нов Аквариум, нова опера (подобна на тази в Сидни), яхтено пристанище, пътнически терминал...

Изобщо, според „новата“ стратегия, Варна трябва да изпълни всичко онова, познато като идея и проект задвижен от БСП.  

Пак там ще срещнем и идеята за покриването на вътрешния двор на Археологическия музей, отново проект, активно лансиран от ляво по време на кабинета "Орешарски". Списъкът може да се продължи и още много подобни „съвпадения“, при това не само в стратегията за туризма.

Ако добрите идеи за Варна се изпълняваха както трябва, наистина нямаше да има проблем точно кой ги реализира и дали е същият, от когото са тръгнали.

За съжаление обаче, ако се вгледаме отново в ремонта на Двореца на културата и спорта, ще видим разликата. Когато необходимата реконструкция беше започната по време на правителството на Орешарски, цената беше определена на 4,5 млн. лв. След това кабинета се смени, а общината даде без конкурс обекта на фирма, която има (меко казано) сериозни допирни точки с ГЕРБ във Варна. Е, май става ясно защо ремонта ще поскъпне поне двойно. Хайде сега да си представим какво би станало при реализацията на проекта за отварянето пристанище Варна – Изток. Май така смяната на директора на порта става напълно обяснима.