Държавна комисия ще следи как търгуват хипермаркетите
снимка: БулФото, архив
"Войната" на властта с търговските вериги влезе в парламента. Вчера петима депутати от БСП начело с Румен Гечев плюс Йордан Цонев от ДПС внесоха проект за промени в Закона за защита на конкуренцията, чиято амбиция е да подчини на нови правила отношенията между големите хипермаркети и техните малки доставчици, пише "Сега". Специална нова роля се дава на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която ще определя кои вериги са станали прекалено мощни, ще им спуска "общи условия" и ще им налага типови договори, които да подписват с контрагентите си. Предвиждат се и драстично високи глоби за непокорните. Странното е, че депутатите иззеха инициативата на правителството - премиерът Орешарски обещаваше законопроект по тази тема във всичките си програми и публични изяви.
На мушката на депутатския проект са компаниите с годишен оборот над 50 млн. лв., които ще трябва да представят на КЗК своите договори или общите условия, по които работят със своите доставчици, а антимонополната комисия ще ги поверява с "червен молив" и ще зачерква клаузи, които намира за вредни. Проверяваната верига ще има срок да се поправи, а одобреният от КЗК типизиран вече договор (или общи условия) ще е длъжна да качи на сайта си. Ако компанията бъде хваната в нарушение, ще бъде наказана с глоба 1% от средния оборот за всеки ден на нарушението.
Тези разпоредби на закона ще се отнасят за търговски вериги със "значителна пазарна сила". Понятието напомня на друго, което съществува и в момента - злоупотреба с "пазарно положение", която се наказва от КЗК. Според авторите на новия термин той се отнася за предприятие, което "няма господстващо положение, не е зависимо от доставчици и потребители, но представлява такава икономическа сила, че самите те са зависими от него". Вносителите на проекта предлагат КЗК да си напише методика, по която да изчислява "значителната пазарна сила".
Промените предвиждат още, че при договорите за доставка на храни хипермаркетите не могат да налагат на доставчиците си или на клиентите такси и услуги, които не са основани на "добросъвестната търговска практика". Управляващите по традиция се заканват да пратят в историята много такси, които при някои вериги достигат до 17 на брой - като най-често критикуваната такса е "рожден ден".
Според Корнелия Нинова, съавтор на проекта, сега няма реална конкуренция и мощните вериги налагат заробващи условия на производителите, които им предлагат стоките си. "Конкуренцията между търговските вериги е най-голяма в целия ЕС, у нас десетте най-големи държат общо една трета от пазара, десетки по-малки вериги държат още 15%, а останалото са малки магазини и пазари", твърди Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия. "Ако една верига не ви харесва, отивате във втора или трета. Има търговски вериги, които нямат такси за достъп", каза Матеев.
И според Богомил Николов от асоциация "Активни потребители" търговията с бързооборотни стоки е един от секторите в България, на който има голяма конкуренция. "Делът на големите вериги е още под 50%, което означава, че може да се говори за свободна конкуренция, и потребителите няма от какво да се притесняват", убеден е Николов. Той смята, че всяка регулация е крайно средство и трябва да се налага само там, където пазарният механизъм не функционира. Според експерта, да се говори за "извиване на ръцете" на малките доставчици от страна на хипермаркетите, е твърде пресилено, защото производителите имат избор да предлагат стоките си на търговски вериги, супермаркети, магазини и бакалии.
Според търговските вериги намесата на държавата може да доведе до вдигане на цени. Освен това понятието "значителна пазарна сила" е слабо познато в европейската практика. Според Матеев проектът дава прекомерни права на КЗК, която ще прави черен списък на прекомерно мощните компании и ще ги дисциплинира. Вчера той отказа да коментира конкретните текстове, защото сдружението тепърва ще се запознае с тях .
