Държавна политика: Нито лев за децата с диабет

Юлия Георгиева, фото Румен Сарандев

Нито лев не дава държавата чрез здравното министерство или чрез НЗОК за дечицата, които живеят с диабет и поддържат живота си с инсулинова помпа. За това алармира за пореден път проф. Виолета Йотова, завеждаща Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина“. „От ден нашата Боряна също е с инсулинова помпа, но трябва да се справяме сами с всички разходи. Едно е да инвестираш 7 300 лева еднократно в устройството, но съвсем друго е всеки месец да плащаш между 250-350 лева за консуматив за нея. Касата трябва да покрива поне месечните разходи за консумативи, за да можем да се справим“, коментира Петър Петров, баща на малката Боряна, която е едва на една годинка. Семейството все още не е платило поставената на дъщеричката си помпа, тъй като в момента върви тестов период, за да се видят резултатите. Но щом се убедят, че устройството е по-добрата терапия, ще търсят средства, с които както да платят помпата, така и да посрещат месечните разходи по използването й.

В същата ситуация са още 27 семейства на деца, използващи този тип инсулинова терапия с помощта на специалистите на „Св. Марина“. Ако извадим от уравнението фактора пари, резултатите за децата са много добри. Причината е, че устройството, което подава инсулина, е в пъти по-прецизно от обикновената писалка. „Умното устройство“ подава на организма толкова инсулин, от колкото има нужда в определени часове на денонощието – нещо, което ръчно с писалка не може да се постигне. Затова и с помпата нивата на гликирания хемоглобин успяват да се поддържат стабилни и в добри граници – под 7%, докато с писалка те варират, което уврежда здравето на пациента и води до съпътстващи заболявания.

„Ако медицината предлага качествено и щадящо лечение за пациентите с диабет, то здравните власти у нас не плащат абсолютно нищо. На фона на факта, че терапията с инсулинови помпи се провежда вече над 20 г. в целия свят, България продължава да бъде единствената страна в европейската общност, която не дава и един лев“, коментира проф. Йотова. За съжаление децата с диабет са дискриминирани не само от страна на здравните власти, но и на елементарно ниво – в детските градини и училищата. „Мотивите на екипите в част от учебните заведения са, че грижите за тези деца не влизат в длъжностната им характеристика“, допълва професорът. Примерите медицински лица да отказват съдействие на децата в градините и школата са драстични. Има случай, в който е изискано родителя да стои през целия ден на пейка пред забавачката, за да е на разположение, ако се наложи да се измерва кръвната глюкоза на детето. Ето защо специалистите от детската клиника съвместно с община Варна започнаха обучения на медицинските лица в градините и училищата на тема как да съдействат на децата с диабет, докато са на занятия.