Дъщеря намери майка си след 44 години раздяла

Дъщеря е успяла да се срещне с истинската си майка след 44 години. Светла е потърсила помощ от групата „Търсим се” във Фейсбук, която помага на разделени родители и деца да се открият.В първите дни на Новата година тя най-накрая успява да види жената, която я е родила, пише блиц.

Ето и невероятният разказ на Светлана:

Днес моето търсене приключи. Наредих последното парченце от пъзела. Срещнах се лице в лице, очи в очи с моята биологична майка. Срещата мина нормално. Завърши с много сълзи. Макар и непълнолетна не е спирала в душата си да се надява че няма да съм оставена в дом. Надявам се моето появяване след 44 години да е дало спокойствие на душата и, че не съм отгледана в дом, а в семейство. За моето съществуване биологичната ми сестра не знае, но видях и нея. Затова и срещата ни не беше в къщата, в която живее моята биологична сестра.

Нека се върна все пак малко и в началото. Около средата на август 2014 година, научих че съм осиновена. Е, начинът не беше най-прекрасният, но няма май подходящ и прекрасен начин за научаване на това. Това е странно усещане, което ме преследваше и започна още в пубертета. Беше като някаква сянка, която сякаш ме дебна, но когато научих, тази сянка като с магическа пръчка , сякаш изчезна. Остана едно мъничко нещо, което беше като незапълнено. 

Един ден една приятелка,която не живее в България, звънна да ме чуе, усети че съм разтревожена. Разказах и за случилото се и веднага ме беше вкарала в групата. Аз дълго не се осмелявах да се представя. Не знаех как да започна. Първоначално само четях коментари и накрая добих смелост и се представих.

Всичко това до днес. Днес, когато реших и се осмелих да направя крачката към срещата. Търсих приятели и познати, които да ми разкажат нещо повече за моята биологична майка, намирах различни отговори от братя и сестри по съдба, но срещата очи в очи с нея беше за мен отговорът на много от въпросите, които не ми даваха спокойствие.

Наред с всички извадени документи, които не се наложи да показвам на майка ми, се оказа, че имам още една сестра, родена през 1979 година, която също е дадена за осиновяване. И двете не знаехме как да подходим една към друга, но някак си взаимно си стиснахме ръцете. Таня сложи глава на гърдите ми, все пак съм с около глава по-висока, силно ме прегърна и продължи да плаче. Разделихме се със сълзи, но вярвам и с добри впечатления.”