Дочакахме! Точно две десетилетия след като български премиер изрече паметните „За Бога, братя, не купувайте!“, доживяхме светлото бъдеще. Българите вече могат да харчат, а не да спестяват, обяви Симеон Дянков. Следващата зима ще е по-добра, заяви вицепремиерът в събота. Вече сме извън кризата, икономиката тръгва, износът също. Само намаляващото вътрешно потребление (сиреч разходите на българина, за да живее) нещо разваля картината. За това купувайте, братя. Стига сте пестили бели пари за черни дни. Така че от днес се очаква търговията да се завърти на пълни обороти.

Само че Дянков греши. Българите (поне преобладаващата част) и сега харчат (колкото имат) и малцина мислят да пестят. Харчат за храна, ток, вода и данъци. То за друго и не остава. Защото вече две години инфлацията гризе замразените пенсии и заплати и оставя все по-малко за хората. Пък според самия финансов министър ситуацията няма се промени и догодина. Това се отнася не само за 800-те хиляди пенсионери, които е чудно как преживяват с 4 лева и 50 стотинки на ден, или за останалите им милион и половина събратя, които разполагат с по цели 8 лева. Не им е до пестене и на мнозина от работещите. Да вземем едно средно четиричленно семейство с две средни заплати по 700 лева, всичко 1400 лева на месец. Според Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, за да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти през месец март на настоящата година, едно четиричленно домакинство е трябвало да разполага с 2112 лева. Дори и тези цифри да са преувеличени, очевидно стандартите не са предназначени за средното българско семейство. 

Има и още една категория нашенци, които трудно могат да помислят за пестене. Това са половината милион безработни (виж данните от преброяването, а не изявленията на социалния министър). Някои от тях преживяват със социални помощи. Останалите сами си знаят как.

Но има и такива, които пестят. Иначе как банките ще отчитат ръст на влоговете. Но те са малцина, пък и досега не са спрели да харчат. Мнозинството е скътало по няколко стотака я за погребение, я за нещо друго от същия род, и не ги бута. Всеки редови икономист ще ви каже, че в криза хората пестят не от добро, а защото не са сигурни в утрешния ден. Ето дори сам Дянков с 3000 лева заплата се оплака, че го издържала жена му, която продължавала да получава американската си заплата. Ами какво да кажем останалите, които нямаме булки с американски заплати?

Що се отнася до заклинанията, те са работа на шаманите. От министрите се иска нещо по-просто – да работят в полза на тези, които са ги избрали.

Дянков е може би добър банкер. И като такъв неговата цел е банката да печели. Но както всеки банкер, той стои далеч, или по-точно – високо над хората. Затова и не става за министър. Което го вижда, кажи-речи, целокупният български народ. С малки изключения.

 

Йордан Дончев

Всички коментари на Йордан Дончев четете тук