Делнични мисли - Накъде след Фукушима

Четвърт век след трагедията в Чернобил човечеството отново е в тревога. Съчувствието за жертвите от катастрофалните земетресения и авариралите атомни централи в Япония се превръща в паника. През последните години тежки земни трусове и вълни убийци отнеха живота на стотици хиляди, но за пръв път природните стихии се съюзиха със стихиите, създадени от човешката ръка. Какви ще са последиците, е трудно да се предскаже. За съжаление, вместо да се мобилизират всички ресурси за търсене на изход, днес сме свидетели на разпалени сблъсъци на икономически интереси. В парламенти и медии лобитата разгръщат оживени дискусии. Привържениците на зелената енергия размахват заплашително пръст: „Нали ви казвахме!”. Защитниците на атомната енергетика се опитват да запазят завоюваните позиции. След като приключат пледоариите, и едните, и другите си вземат душ с вода, загрята с ток от атомни централи, а в главите им витаят планове за бъдещи печалби от производство на зелена енергия.

Решението наистина е трудно. Атомната енергия не вреди на околната среда и е десет пъти по-евтина, но пък става опасна при авария. Колкото й да умуваме обаче, да я бъде или да не я бъде, сме принудени да я запазим като основен енергиен източник поне в близките десетилетия. Защото петролът и газът според оптимистични прогнози ще стигнат до средата на века, при това изгарянето им е възможното най-глупаво използване на тази изключително уникална органична суровина. Горенето на дърва унищожава белите дробове на Земята. Въглищата са най-големите замърсители на атмосферата. Тези дни пловдивските вестници писаха, че общината ще налага глоби на тези, които не изхвърлят печките за въглища. Енергията от възобновяеми източници е изход, но масовото й използване е въпрос на бъдещето. Засега нейното производство не може да задоволи дори малка част от нуждите, а цените й при съвременното технологично равнище ще ни накарат да се откажем от домашните бойлери и да се върнем в градските бани. И да забравим още много удобства на съвременната цивилизация.

Изходът е един – човечеството трябва да проумее, че повече не бива с тези темпове да разхищава трупаната от милиарди години органична енергия в земните недра. И да престане да бърза да произвежда повече, за да изгори повече. А инвестициите в науката да се насочат не към следващите поколения бойни ракети, а към следващите поколения технологии за зелена енергия. Някои от читателите ще се изсмеят - „наивник”. По-разумните ще възразят – ходът на цивилизацията не може да се спре. Но ако самата цивилизация е в опасност? Защото цивилизацията не е само милиони автомобили по улиците на градовете. А е преди всичко равнище на човешкия разум и на човешките отношения. От които зависи не само нашето ежедневие, но и съдбата на бъдещите поколения. Въпросът е кой ще надделее - разумът или бизнес интересите?

 

Йордан Дончев