От медиите човек може да остане с впечатление, че основната работа на премиера е да прави първи копки и да реже ленти. При това Борисов бърза, както сам казва – на ден реже по три-четири. Той е на всеки километър новопостроен и ремонтиран път, във Варна дори откри новия тротоар край градинката срещу „Севастопол”.

Смятах, че това се дължи единствено на голямото му его и желанието да стои непрекъснато пред телевизионните камери. Имало обаче и по-важна причина за бързането. Шумът от първите копки може за дълго да заглъхне, а поводите за рязане на ленти да станат все по-редки – оказва се, че сметките са правени без кръчмар. Просто Брюксел предупреди, че парите засега са кът, надява се след 2014 година да има повече. "Ще се фокусираме в иновации и енергийна ефективност. И занапред обаче ще има пари за инфраструктура, особено за държавите, които трябва да наваксват", ни успокои говорителят на комисията Тон ван Лиероп, след като преди това ни стресна, че парите за някои проекти като магистрали „Тракия” и „Струма” няма да стигнат. 

И тук започва генералното разминаване. В четвъртък Брюксел обяви нова стратегия за еврофондовете след 2013 г. Предвижда се 60 процента от средствата да се насочат за развитие на иновации, 20 процента – в областта на възобновяемата енергия и пестенето на енергийни ресурси, и останалите 20 на сто – за развитието на всички други сектори, сред които инфраструктурата и в частност магистралите. В стратегията "България 2020" приоритетни обаче са седемте магистрали и седемте скоростни пътя. И докато в останалите страни от съюза ще се влагат с предимство средства за развитие на наука, образование, за внедряване на нови технологии, които в крайна сметка ще повишават жизненото равнище, при нас главното остава да строим пътища. Чието окончателно завършване оптимистично се отлага някъде за към края на десетилетието. Засега строим с пари от бюджета, „спестени” от здравеопазването, науката и културата, от замразените заплати и пенсии. С надеждата, че Брюксел ще ни ги върне. Само че, както виждаме, и на ЕС не му е лесно и си има къде- къде по-големи проблеми от магистралите на Балканите. 

Какво ще се случи след 2014 година (мандатът на комисията Барозу изтича през февруари 2014 г., на Европарламента – пет месеца по-късно), какви пари ще има и кой ще ги разпределя, е въпрос с много неизвестни. Но за това да му мислят следващите. Важното е, че камерите запечатаха за историята първите копки и рязаните ленти на първите километри от днешните. 

А иначе Борисов е оптимист. „Асфалтът не се яде, но носи хляб след това”, заяви той на последното заседание на парламента. Което е вярно, но още по-вярно е, че и днес трябва да се яде. Иначе може и да няма утре. Можете ли да си представите друг европейски премиер да предложи като изход от финансовата криза заплатите и пенсиите да бъдат намалени като българските. Естествено, не, защото той вече нямаше да е премиер.

 

Йордан Дончев

Всички коментари на Йордан Дончев четете тук