Делнични мисли: Гафовете на един вот
Парламентарното мнозинство сгафи. В деня на национален траур, когато всички трябваше да сведем мълчаливо глава, депутатите предпочетоха да дадат воля на партийните си страсти. „Цинично” нарече Цецка Цачева предложението дебатите по вота да бъдат отложени с ден заради траура. Не се оказа обаче цинично дискусията да се състои, но да не бъде излъчена по радиото и телевизията. С което на практика дебатът бе обезсмислен – в пленарната зала останаха хора с ниска взаимна чуваемост.
Повече от гаф си беше отсъствието на премиера. За сетен път той показа, че институция като парламент не му е нужна по пътя към самовластието. Пренебрежението към висшия държавен орган е преди всичко незачитане на българския народ, който трябва да реши нужен ли е на България и на Европа втори Лукашенко. Но Борисов има и една добра черта – без да се замисли, казва каквото мисли (в петък за депутатите - “Не са ми приятни да ги гледам”), а след това замазва гафа (в събота -„Уважавам всички народни представители”). А за зевзеците остана да решат дилемата: телевизията не предаваше дебата, защото го нямаше Бойко, или премиерът не отиде, защото знаеше, че няма да бъде показан по телевизията.
В отсъствие на премиера неговите министри се надприказваха колко добрини е донесъл кабинетът на народа – доходите запазени, инфлацията за май нулева, 230 000 нови работни места и т.н. И редовните сравнения с околните страни – колко сме по-добре от тях. При изключени микрофони и тв камери можеха да изредят още постижения!
Но човек вярва преди всичко на собствения си джоб, който се изпразва все по-бързо. Пък и според статистиката за една година, от май до май, инфлацията е почти 10 процента. Т.е. номинално доходите са запазени, но в супера за същите пари дават с 10 процента по-малко хляб и сирене. А гръмогласните приказки за повишаване на пенсиите така си и останаха приказки. Фактът пък, че въпреки отчетените нови работни места статистиката сочи ръст на безработицата, говори единствено, че закритите места са повече. И че не от добър живот броят на желаещите да напуснат страната расте, въпреки заклинанията на премиера, че ще ги върне за три години.
Сгафиха и вносителите. Една дискусия, чиято цел е да покаже на обществото сблъсък на вижданията на опозицията и управляващите, има смисъл само ако е публична. Те обаче приеха да дискутират при закрити врата и приказваха на себе си.
Гаф направиха и сините, които се пъчеха, че мотивите за вота са техни, но намериха предлог, за да се измъкнат. С което обезсмислиха вота, но заслужиха специалната благодарност на премиера.
Както се и очакваше, вотът не мина – помогнаха гласовете на депутати, които (по известни само на тях причини) смениха знамената, под които бяха избрани. Но този успех едва ли трябва да е повод за радост. През февруари 2009 година кабинетът Станишев оцеля и на седмия (!) по ред вот, и то с далеч по-солидно мнозинство – 148 на 85 гласа. И няколко месеца по-късно изгуби изборите.
