Димитър Божилов: Как да спрем садизмът на чиновническото бездушие...

Димитър Божилов

Родната държавна администрация представлява сложна конфигурация от омагьосани триъгълници,квадрати и други фигури, които жадно засмукват нещастния гражданин нуждаещ се от " административна услуга" и го изплюват обезсилен и унижен след дълги садистични упражнения с него.

Тези дни един мой познат попадна в тръгълника "Агенция по вписванията- Кадастър-Кметство" и още се пържи там.

Нищо ново няма да кажа- опашки буквално за часове в помещения с 5 стола за 50 души, неработещ или бавен софтуер, нелюбезни и нагли чиновнички, чиято единствена цел е да те възпрепятствуват, колкото се може повече и да то бръкнат колкото се може по дълбоко в джоба.

Освен това тези чиновнички и чиновници са анонимни- никой няма бадж с името си или надпис на гишето си. Ако ги попиташ за името, нагло ти се хилят; ако поискаш да видиш началника им, ти казват, че го няма, макар че той определено е там, но и той е част от омертата.

Ще си призная, че някаква положителна промяна в обозримо бъдеще не очаквам- това може да бъде резултат само на генетични промени, а както е известно, тези промени са бавни. Има обаче нещо, което не е много сложно и може да стане сравнително бързо- граждански натиск за излизане на чиновничеството от анонимността. Всеки който седи зад бюро или на гише да е с ясно обозначено име.

Иначе сега сме свидетели на поредния български парадокс- като си поръчаш една бира в заведение, веднага виждаш кой е келнерът; ако посетиш някои джи-ес-ем оператор също така всеки си носи името на гърдите, и т.н. Ако обаче се бориш за някъв важен за тебе документ- не знаеш кой стои на среща.

Все пак когато на служителя му е ясно че не е безименен, е малко по-различно.

Очаквам от читателите подкрепа и предложения за по наташните действия.