Година на отрязаните ленти. Така вероятно ще остане в историята 2011-а. То всяка година с избори е такава, но тази се очаква да бие всички рекорди. Защото лентите реже политик с особен афинитет към този ритуал.

В петък Бойко Борисов откри реновирана, както сега модерно се нарича ремонтът, спортна зала в София. Онзи ден откри магистрала „Люлин“. Вече точат ножиците за още десетки ленти. И за всяка – централно място в телевизионните, вестникарските и радионовините.

И всичко ще стане в срок, така както Бойко е казал. Иначе ще се наруши графикът и по медиите ще се получи навалица от рязане на ленти. Нещо подобно както в празнична вечер при прибиране на софиянци от родните им места към настоящ адрес. Че живеещите край новата магистрала били недоволни, защото земите им не са почистени, покрити с камъни и строителни отпадъци, е второстепенна работа. Все едно шивачката да ти връчи абитуриентския костюм с непочистени конци. Ще си ги почистиш. Важното е да се спази срокът. И турските строители обещават да почистят. Ако те не сторят това – насреща е държавата. Ще хване метлата и ще почисти.

А докато премиерът реже ленти и позира пред камерите, хранените му хора се трудят неуморно, за да събудят предизборни надежди у електората, когото не можеш нахрани с парчетата от отрязаните ленти. Един предлага да се увеличи минималната заплата. Друг се бори за високо качество на хляба и салама на народа и измисля стандарти. Трети ни убеждава, че вече сме заменили постната пица с вкусна баница. Четвърти се кани да раздаде на пенсионерите по 136 лева. И тъй като коледни и великденски не се предвиждат, очевидно ще трябва да ги кръстим „изборни”. 

Наистина, ако си дребнав и вземеш елката, ще излезе, че за две години замразени пенсии на месец се падат по 5 лева и половина, което означава кръгло 2 процента увеличение (при 4,5 на сто официална инфлация). И все пак 136 лева наведнъж за един пенсионер звучи примамливо. Гърмят телевизионните камери, въртят се репортерските диктофони, вестниците вадят новината на първа страница с най-едър шрифт. 

След това идват уточненията. „Изборни” можело да има само за най-ниските пенсии. Останалите все още можели да издържат. За вдигане на минималните заплати нямало предвидени пари в бюджета. Ще се мисли догодина. А пък вкусната баница, при тези цени на сиренето, брашното и олиото, очевидно не е за всеки. И само от време на време някой ще се изтърве да каже, че по-високи заплати и пенсии трябва да чакаме след две години. Сиреч - пред парламентарните избори. 

А засега ще се задоволим с рязането на ленти и изобилие от почини и обещания. Повечето от които ще си останат като благопожелания. Както в приказката за оня нашенец, поканен на сватба, който като разбрал, че не всичко, което се обещава, след това се дава, викнал: „А от мен каруца с два вола.” Всички му ръкопляскали. Само дето младоженците така и не видели нито воловете, нито каруцата.

За да прочетете всички коментари на Йордан Дончев влезте тук