Доктори и църквата спорят - Евтаназията – престъпление или край на мъките
Узаконяване на евтаназията в България, включително при деца, предлага юристът и депутат от Коалиция за България Любен Корнезов. Документът е внесен в Народното събрание, като един от аргументите е, че казусът е регламентиран като възможност в ред други страни като Белгия, Холандия, Швейцария, Италия, Люксембург, Уругвай, Япония, САЩ (щата Орегон), Австралия и Албания.
Корнезов предлага евтаназия да може да се извършва по искане на страдащия, когато той е пълнолетен и разбира значението на постъпката си, както и по искане на роднините му, когато болният не е в състояние да изрази волята си. Когато умиращият е непълнолетен, искането за евтаназия да се извършва по негова воля и със съгласието на неговите родители. Последното желание обаче ще се разглежда и одобрява от комисия, назначена от министрите на здравеопазването и на правосъдието, която да се състои от трима лекари и двама юристи. Решенията на комисията ще се вземат с пълно единодушие и ще могат да се обжалват пред петчленен състав на Върховния касационен съд.
Проверка на „Народно дело“ установи, че лекарите във Варна все още не са се запознали с идеята за законопроект, регламентиращ евтаназията. Някои допускат, че трябва да има и такава нормативна възможност, а други считат, че усилията трябва да са съсредоточени към облекчаване на страданието. Според трети медиците следва да се обучат в този казус, като им се представят абсолютно всички аспекти на въпроса.
„Според мен в България все още няма нужда да се обсъжда темата сега, защото нивото на развитие на обществото е такова, че няма да намери необходимата база за разговори и благоприятно възприемане на такъв закон“, коментира доц. д-р Вилиян Платиканов, ръководител на центъра по трансплантации в УМБАЛ „Св. Марина“.
Д-р Светлин Митев* : Трябва да мислим за облекчаване на страданието
„Евтаназията е сложен казус, за който българското общество не е подготвено, както и аз самият“, коментира д-р Светлин Митев, председател на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Семейният лекар е категоричен, че съществуват случаи, в които пациентите са безнадеждно болни и страдат ужасно. „Но има вариант за палиативни грижи, при които стремежът е да се облекчат болките, и според мен именно в тази посока трябва да се насочат усилията, а не към прекратяване на живота“, категоричен е лекарят.
*Шеф на РК на БЛС - Варна
Проф. Иван Козовски: Трябва да се разреши
„В България трябва да се разреши евтаназията, но при изключително строг контрол, с оценка на експертна комисия и със съгласието на близките на страдащия или на самия него, ако е в състояние да взема решения. Защото мъките са големи не само за близките на болния, но преди всичко за самия него. Американците казват, че на безнадеждно болния човек трябва да му се даде правото достойно да се раздели с този свят“, е становището на проф. Иван Козовски, национален консултант по акушерство и гинекология за Североизточна България.
Според него обаче при допускането на подобна възможност следва да се организира експертна група от специалисти, които са подбрани съобразно всеки конкретен случай, в съответствие с диагнозата на страдащия.
„Между другото, отчасти този въпрос е решен по отношение на умиращите бременни, които се поддържат живи, докато плодът узрее, за да бъде изроден в добро здраве чрез секцио. Това се прави, когато жената е в клинична смърт. След операцията тя не се реанимира, тъй като тя фактически е мъртва“, посочва проф. Козовски.
Малцина биха посегнали на живота си
Въпреки че проф. Иван Козовски е за регламентирането на евтаназията, има и друга гледна точка. „Трудно ми е да допусна, че човек сам би си решил съдбата си, като каже, че не иска да се мъчи повече. Защото всеки гледа с отворени очи в последния си миг“, коментира професорът, спомняйки си трагична случка със свой приятел, който е починал. „Беше изпаднал в терминално състояние след тежък инсулт. Отидох да го видя два дни преди да си отиде. Никога няма да забравя очите му - широко отворени очи, които сякаш казваха „Живее ми се“. Скъса ми сърцето. Този поглед още ми е пред очите. Надали човек така лесно би избрал евтаназия, освен ако не е изключително интелигентен и не се мъчи по най-безобразен начин“, разказва специалистът.
Взимането на органи от смъртник е грешка
В проектозакона си Любен Корнезов е заложил възможността органите на пациента, който е евтаназиран, да се вземат с цел трансплантации. „Категорично съм против подобно условие, защото това ще опорочи нещата“, категоричен е проф. Иван Козовски. Затова, както е и сега при действащото законодателство, следва органите да се взимат само със съгласието на близките на пациента в клинична смърт или след неговото изрично информирано съгласие.
Отец Дончо Александров: Това е убийство
„Църквата е категорична, че евтаназията е убийство, смъртен грях не само за пациента, но и за човека, който ще я извърши“, категоричен е отец Дончо Александров, говорител на Варненската митрополия. Според християнството човек се ражда и умира само по Божията воля. Друг аспект на въпроса е възможността на болния да премисли живота си и да поиска прошка не само от близките, но и от Бога. „В този смисъл никой няма право да отнема тази възможност на пациента“, казва отец Дончо. Той допуска възможността, че в някои случаи евтаназията може да послужи на близките за облагодетелстване чрез смъртта заради наследство, което по никакъв начин не кореспондира дори и със светското разбиране, че подобен акт е акт на милосърдие.
Вярващите, които наистина са неизлечимо болни и умират в страшни мъки, могат да си облекчат страданието с молитва. „Има тайнства в това отношение. Ние наистина молим Създателя да го прибере страдащия при себе си час по-скоро, но това би станало само по Негова воля. Тук не става дума за убийство“, разяснява свещеникът. В крайна сметка един такъв закон според отец Дончо задължително следва да се подложи на широко обществено обсъждане с участието на църквата.
Д-р Калоян Бакалов*: Казусът следва да залегне в обучението на медиците
„Лекарите не са обучени за това. Казусът евтаназия би следвало да залегне в обучението по медицина като медицински и морален въпрос“, коментира завеждащият Спешно отделение в МБАЛ „Св. Анна“ д-р Калоян Бакалов. „Тук не става дума за лекар - пациент като категории, колкото за човек – човек. Защото ако единият взима решение за прекратяване на живота, то другият трябва да се нагърби с моралния казус дали да отнеме живот или не“, коментира специалистът. Така или иначе и от позицията на лекаря, и на пациента или близките това е личен съкровен избор.
*Завеждащ Спешно отделение
Юлия Георгиева
