Дом на прославен български генерал обърнат в клозет
Снимка "24 часа"
Грозен механизъм за унищожаване на културното наследство действа на територията на родината. Неудобните исторически паметници са оставени на самосъбаряне.
Когато времето ги изравни със земята, на тяхно място щръкват лъскави построения. Хотели и ресторанти, от които се печели, пише 24chasa.bg.
Понякога старината се съпротивлява и не иска да падне. Тогава й драскат клечката, както се случи с тютюневите складове в Пловдив. Миналия месец огънят изпепели част от миналото на града.
Вила “Момина” е поредната жертва Тя е сред историческите сгради в Хисаря. Собствениците са подписали смъртната й присъда, а докато още се клати, е поругана. Обърната е в неофициална тоалетна! Изпражнения и боклуци са застлали пода, графити красят стените. Хисарският хронист Атанас Кънчев, който наскоро си отиде, пише: “Най-хубавата сред новопостроените през двадесетте години на двадесети век вили в Хисар е вилата на запасния генерал Тодор Марков.
Тя била изградена вътре, в източната част на древната крепост, в средата на голяма градина от шест декара. Стопанинът й дал красивото име “Момина”, подобно на прочутата, свързана с една баладична легенда Момина баня, която била наблизо, в землището на родното му село Хисар Кюселере.” Ген. Тодор Марков е роден през 1870 г. Завършва Пловдивската гимназия и Военното училище в София. Като младши офицер служи в Първи конен полк. Продължава образованието си в Топографската и Кавалерийската школа. През 1896 г. Марков завършва висш офицерски курс. През 1899 г. заминава за Санкт Петербург, където е приет в Генералщабната академия на руската армия. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин капитан. На 1 август 1902 г. защитава дипломна работа и излиза от академията с препоръката за генералщабен офицер. През 1903 г. Марков е назначен адютант във Втора пехотна дивизия. Същата година е изпратен като секретар в българското консулство в Солун. Мисията обаче е друга… Капитанът е сред първите агенти под прикритие Докато уж секретарства, Тодор Марков събира информация за турската армия. Тя е използвана в подготовката за война срещу вековния поробител.
През 1906 г. офицерът слага пагоните на майор. Служи в щаба на войската, сетне е началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна дивизия. Понеже има агентурен опит, през 1908 г. Марков оглавява новосъздадената Разузнавателна секция към щаба на армията. Изпълнява и длъжността началник на Оперативната секция. По тогавашния ротационен принцип през 1909 г. майор Марков е изпратен командир на ескадрон в Първи конен полк. После е началник-щаб на Кавалерийската инспекция. На 22 септември 1910 г. е повишен в подполковник.
Военният историк Петър Ненков пише: “През двете балкански войни 1912-1913 г. е началник-щаб на Конната дивизия, командвана от генерал Назлъмов. На първи ноември 1913 г. е повишен в чин полковник и е изпратен като военен аташе в Цариград, за да нормализира обтегнатите отношения между България и Високата порта. Престоят му край брега на Босфора продължава до 1916 г. Като дипломат той оставя отлични впечатления в столицата на Османската империя в дипломатическия корпус и турската държавна администрация. Той има богата обща култура и перфектно владее няколко чужди езика - руски, турски, гръцки…” През Първата световна Марков е командир на Пета конна бригада През октомври 1916 г. поема поста началник-щаб на Първа армия, която се сражава на Южния фронт.
Следната година слага генералски еполети. “До края на войната изпълнява длъжността командир на Първа конна дивизия и инспектор на Кавалерията”, сочи Петър Ненков. На 20 октомври 1919 г. Тодор Марков минава в запаса. На гърдите му свети съзвездие от отличия. Кавалер е на ордените “За храброст”, “Свети Александър”, “За военна заслуга” и на германския “Железен кръст”. Разузнавач, дипломат и герой от войните, ген. Марков има дълбоко чувство за историзъм. По негова инициатива е укрепена южната порта на античната крепост в Хисаря. Без Марков сега легендарните “Камили” нямаше да ги има. През 1933 г. е основано Археологическо дружество Председател е Тодор Марков. Първата експозиция на древни находки е изложена в неговата вила “Момина”. По-късно ги дарява на общината и те изграждат сегашния археологически музей. И него нямаше да го има, ако не беше Марков! “Вила “Момина” - документира Атанас Кънчев - се състояла от две постройки, триетажни, с красиви тераси. Имала общо 25 добре уредени стаи за гости с по едно или две легла. В една реклама от онова време се казва, че тогава тя била единствената хисарска вила с водна инсталация и течаща вода за умивалниците и ватер клозетите във всички етажи и за поливане на градината.” Сега няма “ватер клозети”, цялата вила е нужник! “Първият етаж бил луксозно мебелиран. Живеещите в него ползвали богато мебелиран салон с пиано и грамофон. Имало читалня с книги, вестници и списания”, описва обстановката Кънчев. През 1929 г. ген. Георги Вазов пише във в. “Слово”:
“Вилата изглежда отдалече със своите веранди и тераси на някой замък или Венецианско палацо. По своя европейски комфорт и удобства съперничи на швейцарските и би могла да служи за образец.” Пролетта на 1943 г. тук се срещат цар Борис III и Атанас Буров. Двамата дискутират завой във външната политика. България е в силите на Оста, която губи войната, а Буров е във връзка със съюзниците, които печелят. Царят умира внезапно на 28 август същата година. Тодор Марков доживява новото време, когато вилата е национализирана. Става санаториум за деца с бъбречни и чернодробни заболявания. Генералът склапя очи през 1950 г. Погребан е в някогашното Хисар Кюселере, сега квартал Момина баня. Тази обветрена от историята къща сега попива биологичните отпадъци на местните лумпени Археологическият музей не може да направи нищо, защото бюджетът му стига само за заплати. Националният институт за паметниците на културата може, но не иска. Тамошните чиновници играят с “обратен гард”.
В София те разрешиха да се вдигне хотел над Сердикийския амфитеатър. Наследниците реститути прилагат механизма за самосъбаряне. Колкото по-скоро рухне “Момина”, толкова по бързо ще набъбнат банковите им сметки. С хотел и ресторант, скъпи легла, шкембе чорба и кебапчета. Над тая чисто българска история със страшна сила висят стиховете на Иван Вазов: Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! Написал го е на “Камилите”, южната порта на Хисарската крепост, спасена от ген. Тодор Марков. Вила “Момина” стои като Гюро Михайлов Символика свързва подвига на Гюро Михайлов и случая с вила “Момина”.
Очевидци твърдят, че през 1880 г. намерили овъгления солдат прав с пушка в ръка. Не искал да рухне в пепелта! Обречената сграда също отказва да падне. Вероятно защото е съхранила документ за паметника на Гюро и неговите другари. Той е открит през 1938 г. в Пловдив. Дело е на авторски колектив, начело с проф. Никола Кожухаров. Родом от Казанлък, Кожухаров завършва живопис при Иван Мърквичка. После специализира в Парижката академия за изящни изкуства при Фернан Кормон, учител на Тулуз-Лотрек и Ван Гог. Работи като живописец, стенописец, сценограф и скулптор. Кожухаров е от основоположниците на баталния жанр в нашето изобразително изкуство. Негово е известното платно “Залавянето на Васил Левски при Къкринското ханче”. Негов е и паметникът във Видин на офицерите и войниците от Трети бдински пехотен полк, загинали във войните за национално обединение.
“Ние открихме, че ген. Тодор Марков е кум на Никола Кожухаров. Двамата са били много близки. В тяхната кореспонденция се намери и снимка на макет за паметника на Гюро Михайлов”, каза за “24 часа” Радка Нанкина от Археологическия музей в Хисаря. На гърба на снимката пише: Мили кума и куме, изпращам ви фотографски снимки от проекта, с който спечелих I-та премия за паметника на Гюро Михайлов. Радвам се, че можах да изтръгна победата измежду 19 души скулптори. Скоро ще ходя в Пловдив, тогава ще гледам да се отбия за 1 ден поне при вас. Сърдечни поздрави от всички ни. Кольо Иманяри копаят под киното Иманярството е най-доходният занаят в Хисаря. Търсачите на съкровища копаят не само по околните баири, но и в самия център на древния град.
Информатор на “24 часа” съобщи, че разкопки се правят в мазето на бившето кино! И тази емблематична сграда е оставена на самосъбаряне. Построена е през двадесетте години от пловдивския предприемач Стефан Обрейков. Като грандхотел “Юнион палас” била най-високата в курорта. “Над партера имало три етажа - пише Атанас Кънчев. - На първия с три малки балкона, а на последния с малка тераса. От хотела, който разполагал с 16 стаи за гости с 30 легла, се откривала широка гледка към оживения хисарски пазарен площад. Според стария ми съсед Петър, чиито родители известно време стопанисвали хотела, леглата в стаите били по тогавашната мода с метални табли с изрисувани красиви пейзажи.
Обзавеждането се състояло още от нощни шкафчета, мивки и емайлирани кани, които всяка сутрин трябвало да бъдат пълнени с топла вода от минералните извори.” През 1946 г. “Юнион палас” става хотел “Република” с кино “Култура”. Сега около окаяната постройка се мотаят двама работници, които уж правят нещо. Истинските труженици търсят злато в мазето. Нищо чудно да подкопаят основите и сградата да рухне. В сублимието на тоя момент собствениците ще изръкопляскат!
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
