Доц. Христо Игнатов, бивш директор на Варненската опера: ВЪРВИМ КЪМ ТОТАЛИТАРНА ДЪРЖАВА

 

Интервю на Виолета Гурнакова, Фото dnevnik.bg

 

Доц. Христо Игнатов е роден в София. Работил е като диригент в Бургас, Сливен, а през последните 25 години - във Варна. До края на 2009 година оглавява операта в морската столица и е неин главен диригент. В момента е преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където работи от 1989 година. Дейността му е в катедра „Музикално-сценично изкуство“. 

В биографичните му данни влиза специализация при главния художествен ръководител и диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов, гастроли на сцените в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция и др. Носител е на награди „Варна“ и „Кристална лира“. Наскоро получава покана да се присъедини към списъка от над 100 културни дейци и общественици, подкрепящи кандидата за президент Ивайло Калфин. 

Парадокс

Оцеляхме при по-страшни кризи, а сега тъпчем на едно място

Предимство

Президентът трябва да е с богат международен опит - като Ивайло Калфин

- Свързани ли са изкуството и политиката във Вашия живот? 

-  Аз съм човек, който никога не е членувал в политическа партия - както преди 1989 година, така и след това. Не съм бил член на БКП за разлика от лидерите на много демократични сили - в България всяка една от партиите счита себе си за най-демократичната. Когато ме поканиха да подкрепя кандидатурата на Ивайло Калфин за президент, основният ми мотив да приема беше фактът, че трябва да се подкрепи един от основните принципи на демокрацията, заложен в последната ни Конституция - принципът на разделението на властите. Считам, че това е от изключително значение за европейския път на развитие на България. Обратното, смятам, че не би било полезно за никого преяждането с власт. То е много лош сигнал и мисля, че не е от полза за никого, включително и за самата партия ГЕРБ. 

Другият ми мотив е сферата, в която считам, че имам сериозни познания и постижения - областта на културата. До този момент там се наблюдава един провал, който не мога да не свържа с настоящото управление. Известно време се говореше за някаква реформа, което беше всъщност най-обикновено съкращаване на щата, в резултат на което институтите бяха приведени в численост, която не им дава възможност пълноценно да функционират и да реализират своята продукция. Специално за Варна беше създадено недоразумението ТМПЦ, което прилича на мелез между маймуна и кашалот и е абсолютно безсмислено и лишено от съдържание образувание. 

Не считам, че културата е приоритет на правителството. През годините често сме били свидетели на неглижирано отношение, но такова като в настоящата степен не е било. Над 20 години бях директор във Варна, смениха се правителства, министри, преживяхме много по-тежки кризи от тази. Имаше време, когато заплатите бяха по 10 долара. Но преживяхме и тръгнахме, а сега тъпчем на едно място. 

- Гласувахте ли на първи тур в настоящите президентски и местни избори?

- Гласувах, мисля, че стана ясно за кого. Ивайло Калфин е образован човек с голям опит в работата с европейските и държавните институции. Все пак е бивш министър на външните работи и настоящ евродепутат. Във външнополитически план дейността на президента се състои в това. За мен се оказа въпрос на чест и достойнство да го подкрепя заедно с над 100 интелектуалци от най-високо ниво, за което получих писмо покана преди месеци. Това е оценка за моето място в културните среди. 

- Защо виждате бъдещето в разделението на властите в една държава, в случая - нашата?

- Смятам, че е по-добре за нас като граждани президентската институция и изпълнителната власт да имат различна политическа окраска. Това е един от основните принципи на демокрацията. Иначе бихме имали тоталитарна държава – с бащица, една партия, Народно събрание, което танцува по свирката на мнозинството, независимо какво е то. Ще гласувам отново. Това, което е тревожно според мен, е, че хората възприемат гласуването като мач между „Левски“ и ЦСКА. Затова казах, че не съм член на пария, по-скоро съм дясномислещ човек. Но в политическата ситуация в момента считам, че това е начин да се балансират нещата. 

- Как оценявате кметските избори във Варна, макар и от столицата?

- Не мисля, че във Варна нещата стоят по добър начин. Дано бъдещият кмет да направи усилия, защото каквото и да каже човек, това са двамата кандидати. Дано Варна да добие вида и да бъде градът, който заслужава. Най-хубавите 25 години от моя живот ги дадох там. Но е твърде късно за коментари, нека тези, които живеят сега във Варна, да изберат най-доброто. 

- Имаше ли според Вас подмяна на вота – в градски и в национален мащаб?

- По отношение на организацията - това беше един невероятен хаос. Мои приятели участваха в комисии - хората бяха полудели. Това е факт, който говори доколко нещата са наред. Правенето на избори е на всеки две години. Това е тест за самата държава, най-масовото събитие. Много са причините да стане така. Според мен в самите комисии бяха сложени хора, които никога не са правили избори, и те не са били малко. Там, където гласувах, имаше само една тъмна стаичка, а можеше да са поне две, за да се съкрати времето за чакане. Едно евентуално касиране е много сложна процедура. За целта два различни органа трябва да вземат решение – Конституционният и Административният съд. Трябва становище и на депутати. А дали и те са манипулируеми -  все пак живеем тук и всичко може да се случи - и за хубаво, и за лошо. 

Която и да е управляващата партия, тя би могла да влияе, тъй като държавата организира изборите. Все пак всеки може да влезе и да пусне бюлетина. Това е силата на гражданското общество. Когото си изберем, него ще търпим. 

На почти всички избори съм виждал бюлетини в чували. В началото на 90-те години пак имаше избори и стоене до полунощ. Тогава казаха, че СДС печели, а след това - че губи. Беше голям батак, никой не разбра какво се случи и как. Такива неща трябва да се доказват. По-важно е сега да се гласува на втори тур. Може да има по-ниска избирателна активност. Много хора са разочаровани, върнаха се, без да гласуват. Три дни чакаме резултати. Но въпреки всичко е важно да се гласува, това е единственият начин. 

- Като преподавател на студенти как усещате настроението на младите хора, разочаровани ли са от държавата си?

- Подготвяме много добри кадри. Нашите възпитаници свирят и пеят по цял свят, включително и в най-големите институции като Метрополитен, Ковънт Гардън, Ла Скала и много други. Най-безумното е, че държавата е осигурила възможност 20 години те да се подготвят, а после не проявява никаква грижа. Така младите са принудени да търсят работа в Европа. Най-тежкото в тази история с културата е, че съсипването се отразява неминуемо на тези институции, които се занимават с образованието – средните и висшите училища по изкуствата. Това е част от духовното скопяване на нацията. Можем бързо да построим заводи, но всички груби грешки в културата и духовното оставят незаличими белези и за тяхното възстановяване са нужни поне 40 - 50 години.