Дойче Веле: Испанският гри убива 50 млн. души през 1918 година. В България жертвите са 80 хиляди

19.03.2020 / 10:01 1

В края на Първата световна война, погубила 16 милиона души, избухва най-смъртоносната пандемия в човешката история. По различни оценки, жертвите на т.нар. испански грип варират между 50 и 100 милиона.

В Съединените щати първото регистриране на болестта става през януари 1918 г. в окръг Хаскъл, Канзас, подтиквайки местния лекар Лоринг Майнер да алармира американската обществена здравна служба. На 4 март 1918 г. се съобщава за заболели във военната база „Форт Райли“, Канзас.

До обяд на 11 март вече над 100 войници от базата постъпват в болница. В рамките на няколко дни е докладвано за заболяването на 522 души в същата база. Към датата 11 март болестта е достигнала Куинс, Ню Йорк.

През август 1918 г. още по-вирулентен щам се появява едновременно в Брест (Франция), Фрийтаун (Сиера Леоне) и Бостън, (САЩ).

През ноември 1918 г. болестта навлиза от Франция в Испания, където поради неутралността на държавата, получава по-голямо медийно внимание. Тогава съюзническите сили започват да наричат бедствието „Испански грип“.

Като източник на заразата отново редица учени соча Китай, пише Дойче Веле.

Категорични доказателства обаче няма и това предизвиква гнева на властите в Пекин.

Теорията е сравнително нова. Китай обаче упорито отрича връзка с произхода на заразата. 

През 1993 г. Клод Ханоун, водещият експерт по грипа през 1918 г. в Института Пастьор във Франция излиза с твърдение, че вирусът вероятно е дошъл от Китай.
 
След това той мутира в Съединените щати в близост до Бостън и оттам се разпространява до Брест, Франция, бойните полета на Европа и света, като войниците и моряците на съюзниците стават основни разпространители.
 
Ханоун разглежда няколко възможни хипотези за произход като Испания, Канзас и Брест, като възможни, но не вероятни. Политологът Андрю Прайс-Смит публикува данни от австрийските архиви, предполагащи, че грипът е имал по-ранен произход, започващ в Австрия в началото на 1917 г.

През 2014 г. историкът Марк Хъмфрис твърди, че мобилизирането на 96 000 китайски работници за работа зад британската и френската линия може да е било източникът на пандемията. Хамфрис от университетът в Нюфаундленд в Сейнт Джон, основава заключенията си на новооткрити архиви. Той открива там доказателства, че респираторна болест, която поразява Северен Китай през ноември 1917 г., е идентифицирана година по-късно от китайските здравни служители като идентична с испанския грип.

Отговорът на Китай:

Доклад, публикуван през 2016 г. в списанието на Китайската медицинска асоциация, не открива доказателства, че вирусът от 1918 г. е внесен в Европа чрез китайски и югоизточни азиатски войници и работници и вместо това е открил доказателства за разпространението му в Европа преди пандемията. Проучването от 2016 г. предполага, че ниската смъртност от грип (приблизително 1/1000), открита сред работниците от Китай и Югоизточна Азия в Европа, означава, че смъртоносната грипна пандемия от 1918 г. не е могла да произхожда от тези работници.

Проучване от 2018 г. на тъканни слоеве и медицински доклади, водени от професора по еволюционна биология Майкъл Уробей, открива доказателства против твърдението, че болестта се разпространява от китайски работници, отбелязвайки, че работниците идващи в Европа по други маршрути не са довели до разпространение на болестта, което ги прави малко вероятни като източник на заразата.

Дойче Веле пише, че по онова време във вътрешните райони на Китай интензивно се набира работна ръка, необходима за бушуващата в Европа война, в която Китай се е включил на страната на Антантата. Работниците са транспортирани през САЩ и Канада, където вероятно оставят след себе си първите огнища на заразата с непознат дотогава мутирал грипен щам. Китайският трудов корпус стига чак до фронта във Франция, където се включва в прокопаването и възстановяването на траншеи, пътища и жп-линии.

Милиони жертви за броени седмици

През пролетта на 1918 година за лавината от необясними смъртни случаи за пръв път съобщават свободните от военна цензура вестници в Испания, която е запазила неутралитет. Скокообразно грипът обхваща 30% от тогавашното двумилиардно световно население. Смъртността сред заразените варира между 10% и 20%.

Временна болница за заболели от испански грип във военната база Форт Райли в Канзас

Само през първите 25 седмици от разпространението си испанският грип убива 25 милиона души по особено мъчителен начин - задушаване вследствие на остра дихателна недостатъчност. Средно за един от десет заразени краят е фатален. Само в Барселона през този период ежедневно са умирали по 1 200 души. В много държави са затворени всички институции, църкви, магазини и други обществени места. Експертите са на мнение, че ако преди век бяха съществували днешните динамични транспортни връзки, включително и денонощният въздушен трафик, броят на жертвите е щял да бъде значително по-висок.

България и испанският грип

Пандемията достига воюваща България през май 1918 година. В региона засегнати са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите вълни на пандемията убиват поне 80 000 българи, което се равнява на около 2% от тогавашното население на страната. Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива съответно 2,5% и 4,2% от населението. Воюващата на два фронта България тежко понася новата заплаха след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни болести през онова десетилетие. Очевидци свидетелстват, че в усилията си да спрат разпространението на холерата в окопите, българските военни лекари дори прибягвали до физическа разправа с онези войници, които не преварявали водата си.

Срещу холерата неволно помогнала и масовата консумация на плесенясал хляб през войната - известно е, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг. Но преваряването на водата и плесенясалият хляб са безсилни срещу грипните щамове. Взима ли тогавашна България някакви мерки срещу испанския грип? Медицинският факултет към Софийския университет е създаден едва през ноември 1917 година, а това отчасти обяснява липсата на адекватно противодействие срещу грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов припомня в тази връзка, че отлично обучените руски военни лекари изиграват важна роля за подобряване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка срещу остроинфекциозни заболявания. Тези лекари пристигат в България с руските войски, бягащи от болшевишкия терор. Сред лекарите се открояват известни учени като академик Георгий Рейн, който е един от най-уважаваните лектори в Софийския университет. Белогвардейските военно-полеви болници в Търново и Стара Загора оказват помощ на местното население при ограничаването на разпространението на заразата, разказва още проф. Спасов.



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
1
1
kaka (преди 4 години)
Рейтинг: 71214 | Одобрение: 9099
Ами то всичко идва от Китай и чесъна и лука и рибата и месото и техниката,само китайките още са кът.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама