Двата свята на Варна и България! Праните гащи и киселото зеле отвън, а отвътре...

Димитър Божилов

Наложи ми се тези дни да посетя по работа един апартамент.

Пред блока се мъдреха нови-новенички контейнери за разделно събиране на отпадъци. Направих си труд да надникна- в контейнера за пластмаса имаше бутилки от вино, в контейнера за стъкло- акуратно сгънати кашони, а в контейнера за хартия- пластмасови бутилки.

В кофата за смет бяха натъпкани безчет стари велосипедни гуми, а до него се намираше стара тоалетна чиния в работна позиция.

Недалеч се наблюдаваше едно от уникалните български изобретения,съперничещо с чушкопека- въже за простиране, опънато от балкон до макара на насрещно дърво.

Там се кипреше огромна колекция от полюшкващи се на вятъра дамски гащи и сутиени от най разнообразни модели и весели цветове. Чистоплътна и ведра стопанка, казах си.

Копчето на асансьора беше стопено след явно дълги и упорити усилия чрез гасене на фасове. Самият асансьор не работеше, което вероятно е по- добре. Изкачвайки се, констатирах че на всяка стълбищна площадка са складирани цепеници- къде на куп, къде  - акуратно подредени. Общият фон някак си романтично се допълваше от уникалната миризма на кисело зеле.

Е, след вратата на апартамента беше друг свят - изрядна чистота, абсолютен ред.

Но това вече не е интересно…