Джиков: Предложенията ни за бюджета предотвратиха понижаване на кредитния рейтинг
Кадър Нова нюз
Депутатът от „Прогресивна България“ Тодор Джиков коментира промяната в перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от Standard & Poor’s, критиките към бюджета и предложението за въвеждане на 33% данък върху свръхпечалбите. По думите му причините за оценката на агенцията трябва да се търсят в състоянието на публичните финанси през последните години.
Джиков направи разграничение между кредитния рейтинг и перспективата пред него. Той уточни, че агенцията е променила перспективата от положителна на стабилна, но не е понижила самия рейтинг.
„Перспективата не е намалена, а е променена. Няма как да бъде по-различно, защото всички знаем какво изскочи от трите одитни доклада, които на практика ясно показаха, че цифричките са били манипулирани за предходните години. Логично е да има някакъв ефект върху тези международни оценки“, заяви депутатът.
На въпрос дали промяната е свързана с предишните бюджети, а не с предложения от настоящото мнозинство, той отговори, че новият проект е предотвратил по-негативна оценка.
Депутатът посочи като основни причини за оценката на Standard & Poor’s растящите дефицити през последните три години, увеличаването на външния дълг и лихвите по него. В студиото той представи графики за бюджетния дефицит, публичните разходи, държавния дълг и разходите за централната администрация.
Според него проектобюджетът предвижда постепенно подобряване на показателите през следващите три години.
„Как ще оздравим публичните финанси, как ще вкараме отново в коловоза един разумен бюджет, за да можем да възстановим доверието в нас, да приключим с процедурата по свръхдефицит и да консолидираме бюджета“, обясни той.
Джиков заяви, че се очаква дефицитът, публичните разходи и държавният дълг да намаляват. Той обвърза това с планираната оптимизация и реформите в публичната администрация.
Джиков коментира и критиките на Standard & Poor’s за липсата на съществено намаляване на разходите и предприемане на реформи. Според него оптимизацията на администрацията трябва да бъде внимателно планирана.
„Означава ли реформи в рамките на няколко месеца да уволним 100 000 души от публичната администрация? Какво ще струва на тези семейства това нещо? Какво ще струва като обезщетения на държавния ни бюджет? И в крайна сметка няма ли да блокираме тези публични институции, които работят с гражданите?“, попита депутатът.
По думите му промените трябва да се правят постепенно, така че да не се затруднява работата на институциите и да не се вреди на бизнеса.
На въпрос дали въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите също е съвместимо с постепенния подход към бизнеса, Джиков отговори, че мярката е обоснована от икономическата ситуация.
„У нас е най-ниският данък печалба – 10%. Именно заради това в условията на такава социално-икономическа и геополитическа криза предприятията, които формират свръхпечалба, трябва да бъдат солидарно отговорни“, заяви той.
Според депутата данъкът е насочен основно към банките, търговските вериги и заложните къщи.. Той посочи, че около 30-35% от печалбите на банките се изнасят, като за миналата година сумата е била над 1,5 млрд. лева.
Джиков коментира и заявеното намерение да не се допуска увеличение на цените на отоплението. Според него в бюджета са предвидени 2 млрд. евро за подпомагане на бизнеса и гражданите.
„В бюджета ясно е разписано – имаме 2 млрд. евро помощи именно да компенсираме разликата за бизнеса и за гражданите и да няма увеличение на отоплението, на електроенергията, независимо от международната цена на газа“, заяви той.
На въпрос дали държавата ще успее да събере заложените 800 млн. евро от данъка върху свръхпечалбите, Джиков отговори утвърдително.
„Вярваме. Ние вярваме на експертите от „Прогресивна България“, които са разписали този бюджет. Имайте предвид, че това е възможно най-добрият бюджет, визирайки ситуацията, в която заварихме държавата и процедурата по свръхдефицит, която ни беше наложена от ЕС“, каза депутатът.
В разговора беше засегнато и оттеглянето на промените в Закона за личната помощ, свързани с подкрепата за хората с увреждания и техните асистенти. Джиков поздрави колегите си от парламентарната група за решението да се откажат от предложените текстове след обществените реакции. Според него системата се нуждае от сериозен анализ, тъй като разходите за лична помощ нарастват.
„Ако не направим такъв анализ, рано или късно ще издъним бюджета. Само за няколко години необходимият ресурс за покриването на тези асистенти мина един милиард. Вече почти 85 хил. са личните асистенти в България“, посочи той.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
