Юлия Георгиева

 

Фото Румен Сарандев  

 

Делничен следобед. Слънцето припича приятно, морето е спокойно, по плажа тук-там се среща някой човек. Повечето, които имат няколко свободни часа по никое време през делника, предпочитат да се припичат по столчетата на плажните заведения, изнесени директно на пясъка, на метри от водната стихия. Сред лежерността на следобеда се отличава 69-годишният професор по електроника Димитър Димитров, който е решил да се възползва от последните топли дни и да поплува в морето.

„Това е здраве, спокойствие, добър тонус“, обяснява Димитров. Плажуването за него започва още в началото на май и приключва с края на октомври. Разбира се, зависи от времето. „Спомням си, че през 99-а година, когато американците нападнаха Сърбия, топлото време започна още през март и тогава заедно с още около 50 души се засичахме на плажа“, разказва професорът, който като морски човек никога не е имал опасения, страхове и лоши спомени от водни инциденти.

11 години от живота си проф. Димитров е прекарал в Африка като университетски преподавател по електроника. Половината от времето е прекарал в алжирската джамахирия, а останалото - в Ангола. Всяка лятна ваканция обаче се е връщал обратно у нас, предприемайки пътешествие до родината с кола през Европа. „Успях няколко пъти да обиколя Стария континент и научих много“, разказва професорът. От гледището на човек, който дълго време е прекарал в чужбина и е видял какво ли не, логично е човек да се зачуди защо успешен и уважаван преподавател ще тръгне да се връща у нас, при положение че са му били осигурени и приятна работа, добра заплата и просторен служебен апартамент. „Може би, ако бях семеен, щях да остана, както направиха много българи“, казва Димитров, но не съвсем без нотка на съжаление за решението. „Да, наистина, понякога съжалявам за решението си да се върна. Можех да се оженя и да остана там. Но трябваше и да се погрижа за майка ми, след като баща ми си отиде от този свят“, уточнява човекът. „Така е било писано“, завършва отговора си той. 

Разбиха селското стопанство и промишлеността

„Днешна България е в пълна разруха в сравнение с това, което беше преди 1985 година. После бяха разрушени тотално двата основни отрасъла – промишленост и селско стопанство. За съжаление не виждам кога страната ни ще се оправи, защото пораженията са огромни“, коментира Димитров. Казвайки това, се базира на лични впечатления. След като се пенсионира като университетски преподавател, той се хваща като екскурзовод на френски групи, с които обикаля цяла България. „Водя ги по селата и виждам, че българското село е напълно капитулирало, напълно унищожено, няма хора. Останали са по няколко баби, които чакат края на дните си. Докато в една Франция не е така. Там има 15 млн. селскостопански домакинства, които обработват земята. В Полша са 10 млн. В селата им има живот, а това е изключително важно. Давате ли си сметка какво ще стане с България, ако настъпи война, как ще се изхранва народът!? Никак! - това е отговорът“, коментира човекът.

Упадъчни нрави, мутри, чалга

Не само икономиката ни липсва. Хората са се променили. Упадъчни нрави, мутри, чалга. „Хората вече не четат. И това не е само функция на компютризацията, защото в една днешна Франция се чете много. Всеки ден имат 10-минутно телевизионно предаване, наречено „Една книга – един ден“, разказва професорът. Въпрос на национална политика. В същото положение е и Варна, и плажът, на който седим и обсъждаме възгледите му. „Варна уж е морска столица, а един мост няма. Навремето имаше пътнически корабчета, комети, пясъкът се почистваше, имаше безплатни душове, имаше шкафчета срещу 20 стотинки, където да си оставиш багажа. Всичко това вече го няма“, коментира с дълбоко съжаление Димитров. Общо взето особена полза от концесионерите няма. Не е съгласен с мнението ми, че хората се изродиха, че станаха гадове. „Да, наистина престъпността нарасна, но това е, защото полицията въобще не си върши работата“, казва той. 

Дали някога ще сме жители на истинска морска столица, с красиви златни плажове, дали ще сме граждани на една силна демократична страна? Дали ако това се случи, ние ще сме живи, за да го видим?