ЕК: Очакваме понижение на инфлацията в България от 12,8 % през 2022 г. до 7,4 % през 2023 г.
снимка Булфото
Очакваме понижение на инфлацията в България от 12,8 % през 2022 г. до 7,4 % през 2023 г. Същевременно обаче прогнозите на ЕК за ръста на БВП на България за 2023 г. се намалиха. Според информация, разпространена от Министерството на финансите, очакванията за 2023 г. са понижени от 2,3 % на 1,1%. За 2024 г. ЕК очаква ускорение на растежа на БВП до 2,4%.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 г. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 и 2024 г., подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.
Очакванията на ЕК са средногодишната инфлация според ХИПЦ постепенно да се понижи от 12,8 % през 2022 г. до 7,4 % през 2023 г. и 3,2% през 2024 г. Инфлацията при енергийните стоки ще се забави съществено, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което също постепенно ще се забавя през следващите две години, предаде нюз.бг.
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето, както на вътрешното, така и на външното търсене, да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15,4% през 2022 г. до 9 % през 2023 г. и 6,7 % през 2024 г.
Независимо, че според прогнозата на ЕК има увеличаване на очаквания ръст на БВП на страната ни за 2022 г. с 0.3 процентни пункта - от 2.8% на 3.1%, което създава по-висока база за 2023 г., спадът и на очаквания ръст и на инфлацията за предстоящата година ограничава значително основните генератори за приходи в хазната. А това на свой ред прави доста рискови всички искания и на синдикати, и на политически партии за допълнителни социални разходи (над тези, които вече са заложени) през 2023 г. В този контекст най добрият вариант за фискалната устойчивост и консолидация наистина изглежда удължаването на действието на сегашния бюджет и през 2023 г., поне докато няма редовно правителство.
ЕК прогнозира, че дефицитът на сектор "Държавно управление" ще се забави до 3,4% от БВП през 2022 г. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджет ефект от 2% от БВП през 2022 г. като те частично са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд "Сигурност на електроенергийната система". Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 г., според ЕК, разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2,8 % от БВП и до 2,5 % през 2024 година. Това е обаче ако се запази сегашното ниво на разходи и не се добавят нови такива, които да превишават евентуалното увеличение на приходите.
Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22,5% от БВП през 2022 г., а в следващите години да нарасне и да достигне 25,6 % през 2024 година.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
1
0
