ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА: ПОЛИТИЦИТЕ не знаят БЪЛГАРСКИ дори говоримо

Според доц. Катя Чаралозова от Секцията за съвременен български език в Института по български език на БАН, въпреки честите обвинения за езика, използван от медиите, изказът на журналистите е много по-добър от този на политиците. "За политиците не искам и да говоря. Те дори и фонетично не са усвоили книжовния език", коментира тя пред БГНЕС.
Доц. Чаралозова смята, че политиците се опитват да поставят езика в своя услуга. Със смяната на всяко правителство се организира обсъждане на поне един законопроект в тази насока. "Досега, историята е такава, че нито един законопроект не е минал. Не е приет закон за българския език", припомни тя. Този път обаче филолозите не са категорични, че няма да бъде приет. Доц. Чаралозова е уверена, че такъв нормативен акт не е необходим. "Можеш ли да забраниш на някого да употребява чужди думи. Как ще стане това?", запита тя.
Филологът обясни, че няма нужда нов закон да регламентира, че официален език на държавата е българският. Това вече е записано в Конституцията. Обучението пък е уредено в законите за училищното образование, висшето образование.
.Идеята за създаването на т.нар. "езикова полиция", според нея, също няма да се осъществи на практика. "Кой е по-голям от езика. Аз ще го кажа, както народът казва: "Кой е по-голям от хляба?". Аз мога да го кажа като човек, който работи за езика - "Кой е по-голям от езика?". Не сме ние", категорична бе тя. По нейните думи, българският език не може да бъде опазен чрез санкции. Вместо санкции, трябва да се замислим какво образование даваме на децата си - както в училище, така и в университета. "Може би всички завършващи висше образование трябва да положат един изпит по езикова култура. Да видим в крайна сметка, излизайки специалист висшист, какво той е научил и може ли да употребява правилно езика. А не със санкции", е мнението на доц. Чаралозова.