ЕС се подготвя за мащабна хибридна атака с жертви, но държавите са разделени за ролята на Брюксел
Пиксабей
Столиците на ЕС дискретно се подготвят за сценарий, при който сериозна хибридна атака ще доведе до смъртта на няколко граждани на държави членки – развитие, което според петима европейски дипломати и представители на институциите изглежда все по-вероятно.
Подготовката обаче разкрива разногласия относно това каква трябва да бъде ролята на ЕС в сферата на сигурността и дали действията на Съюза не дублират функциите на НАТО.
През последните седмици посланиците на 27-те държави членки са обсъждали сценарии за мащабна атака в т.нар. „ограничен формат“, без телефони и помощници. Дискусиите са се засилили след откриването през август на дрон с експлозиви на летището в Лайпциг, посочват дипломати и представители на ЕС, пожелали анонимност заради поверителния характер на разговорите, пише БГНЕС.
ЕС обсъжда подобни сценарии от години и вече е създал т.нар. „инструментариум за хибридни заплахи“, предназначен да координира реакциите при кибератаки, намеса в избори и саботаж. Последните разговори обаче са насочени към риска от по-сериозни нападения с голям брой жертви. Двама дипломати посочват, че на среща на посланиците на ЕС миналата сряда конкретно са били обсъждани подобни сценарии. След пълномащабното руско нахлуване в Украйна ЕС предупреждава, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботажи и други тайни операции на територията на Съюза.
„Европейските демокрации са изправени пред нарастващ брой заплахи“, заяви европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт. „Укрепваме способността си да предвиждаме и откриваме заплахи, да подобряваме системите за ранно предупреждение и да гарантираме, че Европа може да реагира бързо и колективно, когато демократичната ни устойчивост бъде подложена на изпитание.“
Разговорите между дипломатите и министрите на ЕС са съсредоточени върху възможното изпращане на екипи за спешна реакция, освобождаването на средства от бюджета на ЕС в помощ на засегнатата държава и начина, по който ръководителите на европейските институции трябва да комуникират при подобна криза, заяви представител на ЕС. „Трябва да сме подготвени за нещо сериозно“, заяви високопоставен европейски дипломат. „За съжаление, Лайпциг ни показа, че много сериозен инцидент, който причинява множество жертви, не е изключен.“ Друг представител на ЕС добави: „Като се има предвид мащабът и обхватът на действията на Русия, рано или късно ще има жертви. Чист късмет е, че досега няма такива.“
Много объркващо
ЕС е подложен на почти ежедневни съобщения за т.нар. хибридни атаки – термин, използван от ЕС и НАТО за подривни действия, които остават под прага на пряка военна атака. Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им потъна при атака с дронове в Черно море, според български представители.
Това последва инцидента на летището в Лайпциг, подозрителен пожар на полска наземна станция, обслужваща комуникациите на Starlink, както и осуетен заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Обединеното кралство. Междувременно продължават и редовните нарушения на въздушното пространство.
„Съвсем очевидно е, че когато Русия използва все по-смъртоносни инструменти, за да проверява нашата готовност и воля да предприемем ответни мерки, в определен момент ще има жертви“, заяви Тея Тииликайнен, директор на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. „В един момент, умишлено или неумишлено, това ще се случи.“
Ако няколко граждани на ЕС или НАТО бъдат убити при нападение, натискът за реакция и върху двете организации ще бъде огромен. „Много се страхуваме, че в един момент ще бъде отнет животът на човек от Алианса“, заяви дипломат от НАТО, според когото тогава „натискът за действие ще бъде много висок“. Обсъжданията на ниво ЕС обаче предизвикват критики от някои столици, че Съюзът навлиза прекалено силно в сферата на сигурността и потенциално дублира основните функции на НАТО, който вече 80 години е основа на европейската сигурност.
„Това крие риск от сериозно объркване за вземащите решения на всички нива“, заяви Оана Лунгеску, сътрудник на британския Кралски институт за отбранителни и сигурностни изследвания (RUSI) и бивш говорител на НАТО. „Ако има объркване или дублиране, това може да забави вземането на решения, което има последствия, защото времето винаги е от съществено значение.“ Друг проблем е липсата на защитени комуникации в ЕС и опасенията, че чувствителна информация, споделена по време на срещите на посланиците, може да изтече. Съобщенията, че бившият външен министър на Унгария е споделял съдържание от разговори на лидерско ниво с руския си колега, са задълбочили тези опасения. В резултат държавите членки ограничават споделянето на най-чувствителната информация до форматите на НАТО. „Моето правителство е много подозрително по отношение на споделянето на чувствителна разузнавателна информация в COREPER или дори в залата на лидерите“, заяви дипломат от държава от източния фланг. „Или се появява в медиите, или директно стига до Москва.“
Дублиращи се механизми
Натискът за промени съвпада с усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да засили ролята на ЕС в сферата на сигурността. В последната си реч за състоянието на Европейския съюз в Страсбург бившият германски министър на отбраната представи идея за „протокол за извънредна сигурност“, който да помогне на държавите членки да координират действията си именно при сценарий като обсъждания. Очаква се протоколът, заедно с предложението на фон дер Лайен за създаване на „Европейски съвет за сигурност“, да бъде част от мащабна „Европейска стратегия за сигурност“, която според двама дипломати трябва да бъде представена в началото на ноември. Няколко дипломати обаче възразяват, че подобни инициативи ще отнемат месеци за създаване и потенциално ще дублират вече съществуващи механизми в ЕС.
Вместо създаването на нови формати, които добавят сложност, високопоставен национален дипломат смята, че ЕС трябва да се съсредоточи върху вече съществуващите инструменти за реакция при кризи. „Ние сме много неудовлетворени от идеята за протокол за извънредна сигурност. Вече имаме механизми. Ако възникне криза, разполагаме с Интегрирания механизъм за политическа реакция (IPCR), който работеше много добре по време на пандемията и при други кризи“, заяви дипломатът.
Путин не се интересува
Създаден в рамките на Договора от Лисабон, IPCR позволява на държавата, която председателства ЕС, по искане на засегнатата страна да свика извънредни срещи с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации. При мащабна хибридна атака решението за най-подходящия отговор остава на засегнатата държава. Франция задейства член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз след атентатите в парижкия театър „Батаклан“ през 2015 г. Това е единственият случай, в който клаузата за взаимна помощ е била задействана. Лунгеску обаче отбелязва, че това е било „политическо решение“ на Париж и не е довело до значителни прояви на взаимна помощ извън координацията на разследванията на терористичните атаки между Франция и Белгия.
За да се избегне объркване кой какво прави при атака с множество жертви, Лунгеску предлага разделение на функциите между двете организации: НАТО да поеме обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС да се съсредоточи върху гражданската реакция. Според Тииликайнен усилията на ЕС за координиране на реакцията при хибридни атаки са полезни, но в определени граници. Тя подчертава, че те „не могат да се сравняват с мерките за устойчивост на национално ниво“, като финландския модел на „всеобхватна сигурност“. Лунгеску също подчертава, че Москва не прави разлика между двете организации. „Честно казано, Путин не се интересува дали решенията се вземат от COREPER II или от Северноатлантическия съвет“, заявява тя, имайки предвид заседанията на посланиците на ЕС и органа за вземане на решения в НАТО. „Това не е начинът, по който мисли Москва.“
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
