Аз съм пушач. Според мен това не ме прави нито по-добър, нито по-лош човек. Винаги съм гледал да се съобразявам с непушачите наоколо - дори преди да ми го е наложила държавната политика. „Не държавна, а европейска, дори световна“, ще ме коригират някои по-войнствени противници на тютюна. Така да е, но какъв е резултатът от тази политика? 

Ще ви кажа. Отидох наскоро в един бар, за който съм сигурен, че стриктно спазва всички възможни изисквания, щукнали на последните три правителства. А там, видиш ли, появила се нова длъжност – човек, който седи пред вратата - от една страна, да прави забележки на пушачите да говорят по-тихо, че някой съсед да не викне полиция, а от друга, да внимава някой да не реши да си тръгне с чашата. Даже и ново вътрешно правило на заведението се е появило – оставяш си чашата на една масичка до входа и така излизаш. Петък вечер, купонът тече, а подир теб ходи някой и ти говори „ако обичаш, това не прави, онова не прави“... Чак жал ми стана. Не за мен, а за съдържателите на заведението, които с години ухажват клиентите си, градят имидж, създават име и запазена марка. А после едни „мъдри държавници“ им сервират една забрана, която ги кара да се държат като пъдари пред същите тези клиенти. Много европейско, няма що!

 

Веселин Златков