Не всеки българин въпреки обстоятелствата и условия на живот у нас се примирява с мизерията, предопределена от смехотворните заплати и робския труд. Лошото е, че тези хора, които решават, че е по-добре да приемат временна работа в чужбина, вместо да стоят на опашката за безработни, не се котират много по-добре, отколкото в собствената си страна. И то не защото са некадърни, а защото цяла Европа е наясно, че тук, в България, трудът се купува на безценица и за няколко долара отгоре – но далеч под средния надник, плащан на европееца - българският работник ще направи чудеса. Само и само да го вземат отново след края на контракта. Българските гурбетчии не са жалени, нито галени. Парите им са изкарани трудно, с кървава пот. А заради повсеместната криза положението е още по-унизително. Няма никакъв проблем за два дни да си събереш цял отбор работници по оферта, за която дори румънците не искат да кандидатстват, и след това да ги накараш да почнат работа от сутринта, независимо че са пътували цяла нощ. Все пак им се плаща в евро. Това е отношението към българите. Това е имиджът на европейска България. 

 

Юлия Георгиева