Една българка в Лондон: Мама всеки ден плаче от болки, а аз съм безсилна

Юлия Георгиева

Рак – едва ли е останало семейство, което пряко или косвено не е засегнато от тази коварна болест. Тя се появява изневиделица и често се връща тогава, когато най-малко очакваш и то с още по-брутална сила. Това е историята на хиляди български семейства. Това е и съдбата на 50-годишната Дамиянка Георгиева, която в момента се превива от болки в ръцете на дъщеря си и разчита само на дозите морфин, тъй като конвенционалното лечение за нея вече е невъзможно, а за алтернативна терапия са необходими 20 000 лири.

„Пиша от името на майка си. Тя е самотен родител от момента на раждането ми. Работила е усилено и непрекъснато като рентгенов лаборант, понякога на две и на три места едновременно, за да ми осигури по-добро бъдеще. Сега е мой ред да се погрижа за нея“, пише 28-годишната Илина Димитрова. Разказва, че преди 14 г. именно в търсене на по-добро бъдеще за детето си Дамянка взима решение да емигрира. Безизходицата у нас и ниските заплати в здравеопазването карат жената да стегне куфарите и заедно с дъщеря си се заселва от Силистра в Лондон.

През 2008 г. обаче Дамиянка е диагностицирана с рак на гърдата. „Премина през многобройни курсове химио- и радиотерапия, а накрая претърпя и мастектомия. Възстанови се бавно и живяхме нормално няколко години. Бяхме почти достигнали 5-годишния срок на ремисия, когато се установи, че ракът се е завърнал с метастази във врата, гръбначния стълб, тазобедрените стави и раменете. Поради предшестващата химиотерапия вените й бяха силно увредени и вече не позволяват конвенционално лечение“, разказва Илина.

Последните две години Дамиянка не се предава. Бори се с рака, опитвайки различни алтернативни методи. Тъй като те не се покриват от здравната й застраховка, тя постоянно тегли кредити, с които да финансира оцеляването си. За съжаление, въпреки че жената с помощта на дъщеря си инвестират 35 000 лири, не откриват онази терапия, която да й осигури здраве.

„В момента мама е на морфин и други обезболяващи, за да намали постоянната болка, но за съжаление времето изтича и болката не може да бъде спряна“, разказва младата жена.

Проучвайки възможностите обаче Илина открива светлинка в тунела. „Има терапия с Т-клетки, наречена Dendritic Cell Treatment – след като се изтегли кръв от пациента, тя се обогатява с Т-клетки, които се борят с тумори, и кръвта отново се прелива на пациента. За лечението обаче са ни нужни 20 000 лири, които няма как да си осигурим чрез кредити, тъй като и двете сме затънали в дългове“, пише младата българка.

„Всеки ден гледам как мама плаче от болка, как страда, но не знам какво да направя, освен да се моля. Тя е всичко за мен в този живот, не мога да продължа напред без нея, без подкрепата, която винаги ми е давала. Но въпреки болестта, въпреки страданието, все още вярвам в чудеса!“, споделя 28-годишната Илина и поглежда към сънародниците си за милост към една българка.  

Ето и допълнителна информация за благотворителната кампания и начинът за изпращане на дарения: 

https://www.justgiving.com/Damyanka/

ДСК банка
Дамиянка Георгиева Тодорова
IBAN: BG84STSA93000016342108, SWIFT - STSABGST

Ако искате да се свържете с Илина и Дамиянка, можете да го направите тук или на [email protected]

На снимката Илина и майка й Дамиянка