Една година след трагедията: Варненец посвети балада на доброволците в "Аспарухово" (текстът тук)

Тази балада  е в знак на признателност към всички доброволци, помогнали на "Аспарухово" по време на бедствието. "Това е нашият начин ние да им благодарим, за солидарността, за големите им сърца и за огромната добрина! Те са част от нас!", пише авторът Петър Бончев, който е и един от пострадалите при наводнението. 

 

ДОБРОВОЛЦИ

посвещава се на всички доброволци помагали след наводнението в Аспарухово, без които нямаше да се справим!

автор Петър Бончев

Вълната отмина, остави ни в кал,
отломки от къщи, сълзи и печал.
Туй що нощта беше скрила, денят ни откри 
обикаляхме ний без надежда, очите ни пълни с сълзи
И ето някой извика- Слънце изгря,
и поглед обърнаха всички, към туй що засия
но не слънце беше, ни ясна звезда
а видяхме ний хора с лопати в ръка.
Мълчахме и гледахме ние към таз странна тълпа
И ето един проговори- Дойдохме с вас да рием калта
Сълзите ни бликнаха в час, не бяхме веч ние сами
лопатите грабнахме мигом и с тях даже свойте съдби.
От къде сте попитах ги аз- от Траката каза момче, 
от Девня съм, аз от Джанавара рече момиче- още дете.
И идваха други, кой от Търново, кой от Пловдив, кой от града
с лопати, с ботуши и плам във очите, с червени ленти на дясна ръка
и риехме здраво, но трудно се борхме с рядката кал
и губехме вече надежда, душата взе да обзема печал
и чухме тогава ний гръм, и чухме ний тътен
и мислехме Боже, пак ли облак, но погледанахме пътя
И там ний видяхме фадроми, зад тях в строен ред камиони, 
идеше помощ, не бяхме сами, кат че ли бяхме милиони
И ето пожарната с помпи, а ние с лопата, гребло и мотичка
всякой как може, кат мравки, като армия антична
се борехме с кал , отломки, мръсотия и вода
за живота си, за децата, и за нашата черна съдба
Доброволците бяха много, повече даже от нас
и работеха здраво, без умора, без глас
но очите им вече тъмнеят, жажда изгаряше техни гърла
и чухме глас- носим ви манджа, а ние пък бистра вода
бусове пълни с храна, вода и надежда дойдоха при нас
и не бяхме сами и имахме вече надежда, и се радвахме тихо, без глас
И тъй за ден за два, в калта и водата тоз българский род
доказа, че жив е, че има го още и че пак е станал народ
Доброволците млади, целите в кал, тиня и гняс,
надежда и помощ ни бяха, те бяха нашият СПАС!!!

*спас- спасител
автор Петър Бончев

В нощта на 19 и 20 юни 2014 г. опустошително наводнение, предизвикано от проливните дъждове, отне живота на 13 души във варненския квартал „Аспарухово“.

Потопът разруши цели улици, събори къщи и отнесе десетки автомобили във Варненското езеро. Щетите бяха за милиони, мнозина останаха без покрив.

Година по-късно експертизата, която трябва да посочи виновните за бедствието, Окръжната прокуратура все още води досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а хората в квартала все още се чудят как да подредят живота си отново.

Като причини за бедствието се сочат поставена с разрешението на община Варна бетонова преграда, която затапи едно от деретата, безогледната сеч, презастрояването без спазване на необходимите правила и лошата инфраструктура, която не отговаря на изискванията.

Още тогава, след като бе отменено бедственото положение, екипи геодезисти огледаха района и направиха своите препоръки. След бедствието хиляди жители на квартала бяха изведени от домовете им, десетки къщи и магазини бяха съборени, на мнозина бе предложено да живеят във фургони, припомня БГНЕС.