Една трета от германците готови да продадат гласа си
31% от германците най-вероятно биха се съгласили да продадат гласа си, ако някоя партия им предложи пари за него. Това става ясно от проучване на радио "Антене", което преди седмица направи анкета сред слушателите, задавайки им този абстрактен за Германия въпрос.
Повечето слушатели били ужасно изненадан от питането, но след като се окопитили, отговаряли категорично. Да или не. Все пак 68,9% от запитаните заявили, че и дума не може да става за продажба на глас, пише "24 часа"
От тези, които са склонни да получат пари срещу вота си, по-голямата част са мъже, показва още проучването. Най-продажни са избирателите в най-бедната германска провинция Саарланд. Най-честни са в северната Шлезвиг-Холщайн. По-образованите, по-младите и хората с професия са по-склонни да си продадат гласа.
Пиратската партия, антиевропейската партия и крайнодесните също имат най-продажния електорат. Най-верни са привържениците на социалдемократите.
Въпреки това проучване в Германия де факто досега не са залавяни подобни сделки.
Немската система на избори дава възможности на избирателя да гласува за повече от една партия, което вероятно улеснява вота му и не го кара да се чувства безсилен.
Германците, живеещи в чужбина, имат право да дадат гласа си в съответното посолство, ако заявят това до 1 септември. По принцип германците гласуват много активно по пощата.
За целта те си поръчват бюлетините по-рано. Вотът, даден с писма, трябваше да се извърши до четвъртък. В Германия също се избира предимно в сградите на училищата. Общо 80 хиляди изборни секции има в цялата страна.
Избирателните региони са 299, като във всеки се посочват два вида кандидати. Директен кандидат и кандидати от партийна листа. Затова и всеки избирател има два гласа. С единия гласува мажоритарно - за харесан от него политик от избирателния регион, а с другия - за партия.
Директните кандидати се избират по броя на гласовете за тях. Който получи най-много, става депутат. Листата с партийните кандидати получава втория глас. От нея в Бундестага влизат толкова депутати, колкото процентно гласове е събрала партията. Колкото по-напред е някой в списъка, толкова по-голям е шансът му да влезе в парламента.
Колко силно е представена една партия в Бундестага, зависи само от вторите гласове. Бариерата за влизане е 5%. Всички мажоритарно избрани депутати влизат в парламента. Ако една партия спечели в избирателния си регион 10 мандата от партийния списък и 4 мандата мажоритарно, то в парламента влизат четиримата мажоритарни избраници и само 6 от листата.
Има и т. нар. свръхмандати, които позволяват на една партия да вкара повече депутати именно заради правилото, че мажоритарните влизат в Бундестага. Това прави крайният брой на избраниците в Бундестага винаги различен. Теоретично той е от 598 депутати, но може да се променя. На тези избори се очаква да има по-голям от досегашните парламенти заради въвеждането на изравнителен мандат, с който се запазва пропорционалното съотношение между партиите.
В Германия вотът се контролира от президента на статистическата федерална служба, която се намира във Висбаден. Помагат му около 600 000 доброволци. Всеки може да стане доброволец. Ако те не достигат, общините посочват на случаен принцип кой да помага в урните. Това предложение е задължително да се приеме.

