Експерт от БАН: Пускат две отровни гъби на пазара
Кадър Karelj, Уикипедия
С настъпването на сезона, в който природата е богата на диворастящи гъби, един от най-добрите експерти в страната - доц. Борис Асьов от БАН, обясни как се различават ядливите от отровните гъби и защо дори опитни гъбари понякога допускат фатални грешки. В интервю пред "Труд" той обясни, че един от примерите е събирането и предлагането на лимонка и киселка, които могат да доведат до фатални последици.
„За да бъде човек спокоен в света на гъбите, трябва винаги да запазва здравословна критичност и недоверие към собствените си познания“, подчертава ученият. По думите му най-опасната грешка на любителите е да искат „всичко наведнъж“ – гъбарството изисква дълго обучение, търпение и развито наблюдателно око.
Смъртоносни заблуди
Доц. Асьов предупреждава, че на пазари у нас все още се предлагат лимонка и киселка – видове, смятани дълго време за ядливи, но днес доказано отровни. Историята познава трагични случаи, сред които и смъртта на немския миколог Юлиус Шефер през 1944 г. след консумация на киселка.
„Митове като този, че ако гъба е наядена от червей, значи е безопасна, или че лукът и чесънът потъмняват при варене с отровни гъби – нямат нищо общо с истината“, категоричен е експертът.
Симптоми и първа реакция
Най-честите първи признаци при отравяне са гадене, повръщане и коремни болки. В тези случаи, подчертава Асьов, правилото е едно: незабавна медицинска помощ. „Самолечение е крайно неуместно, колкото по-бързо се намесят лекарите, толкова по-добра е прогнозата“, обяснява микологът.
България – дом на редки и нови видове
Нашата страна е изключително богата на гъбно биоразнообразие. Наскоро бяха открити и описани нови за науката видове – красивоспоров и тракийски трюфел, както и уникална мухоморка в столичния Западен парк. У нас се срещат над 5000 вида немикроскопични гъби, включително редки като ентонемата, позната в Европа само от пет находища – две от тях в България.
Култивиране и гъбарски туризъм
Въпреки че у нас се отглеждат печурка, кладница и екзотични видове като шийтаке, пазарът е доминиран от внос. Според Асьов България има огромен потенциал за развитие на гъбарството – както чрез култивация, така и чрез специализирани гъбарски турове и празници.
Ролята на гъбите в екосистемите
„Гъбите са универсалните рециклиращи фабрики на природата – разграждат органика, а дори и пластмаси. Без тях животът би бил немислим“, обяснява доцентът. Освен това те образуват симбиоза с растенията, повишавайки тяхната устойчивост на засушаване и болести.
Заплахи и бъдеще
Най-голямата заплаха за диворастящите гъби е унищожаването на местообитанията им. Трюфелите например често се събират чрез варварско прекопаване, което води до изчезването им от цели райони. Въпреки това българските миколози работят наравно с колегите си от Европа и приносите им се ценят високо.
„Гъбите са по-слабо проучени от растенията и животните, но имат безкраен потенциал за открития. Те дават шанс за вълнуваща наука и приятно хоби – за млади и не толкова млади“, завършва доц. Асьов.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
