Епохално земетресение през 1230 година срива най-могъщата българска крепост от "Игра на тронове"
Кадър ФБ
Крепостната кула на средновековния Червен е използвана като образ в последната серия от 5-ти сезон на сериала „Игра на тронове
Историческите сведения сочат, че Червен е бил почти напълно разрушен на два пъти, при това в рамките на 15-ина години през XIII век. Голямо земетресение през 1230 г., което е нанесло големи щети из цяла Източна Европа, е унищожило голяма част от цитаделата, тъй като е било съпроводено и от пожар. Едва възстановена, крепостта отново е била почти срината през пролетта на 1242 г., когато от там преминала оттегляща се татарска армия. През 1277 г. Червен е бил превзет от византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот, който бил тръгнал на поход срещу цар Ивайло. Крепостта е окончателно превзета през 1388 г. при османското нашествие, водено тогава от великия везир Али паша.
Чѐрвен е средновековен български град, един от най-значимите военни, културни и църковни центрове на Втората българска държава (12-14 век).
Намира се до с. Червен на 34 km южно от град Русе. За произхода на името Червен (Чрьвенъ) съществуват няколко хипотези. Най-разпространената от тях е, че името е производно от прилагателното „червен“. Според друга името е дадено от руски заселници, напуснали едноименния си град в Галиция след татарското нашествие през 13 век.
В Червен е съществувала ранновизантийска крепост от 6 век. След 1018 г., когато България окончателно е включена в пределите на Византийската империя, ранновизантийските укрепления върху Червенския рид са привлекли вниманието на новите владетели. Оцелелите все още крепостни стени са били ремонтирани и съобразени с техните фортификационни изисквания. В историята на Червен по време на Второто българско царство е имало както възход, така и упадък. През 1230 г. е имало силно земетресение, което нанесло щети в цяла Източна Европа, а в Червен е предизвикало пожар и мащабно унищожение. През 1235 г. градът става седалище на Средновековната българска Червенска митрополия. Известно е, че през пролетта на 1242 г. част от оттеглящата се татарска армия е премиала по долината на р. Русенски Лом, като оставила след себе си всеобща разруха. Също така през 13 век (според Мануил Фил) византийският военачалник Михаил Глава Тарханиот превзел града в насочения срещу цар Ивайло поход.
През 14 век територията на града надхвърля 1,8 km², с добре откроена инфраструктура, включваща укрепен град, разположен върху обширен скален рид по поречието на река Черни Лом. Развити са редица занаяти: добив и обработване на желязо, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти, което го превръща в значимо търговско средище. В края на 14 в., заедно с останалите български земи, попада под османско владичество и е опустошен. Легендите и някои исторически източници сочат, че голяма част от жителите на големия и процъфтяващ през Средновековието град са мигрирали към селището, познато още по римско време като Сексагинта Приста, по време на османското владичество – Русчук, а днес – град Русе.
Червен е обект на засилен интерес от страна както на археолозите, така и на туристите. Първите разкопки са от 1910-1911 г. (проф. Васил Златарски). От 1961 г. започват постоянни разкопки, продължаващи и днес. В резултат от археологическите проучвания са открити:
голям феодален дворец;
крепостни стени;
две подземни водоснабдителни съоръжения;
16 църкви;
обществено-административни сгради;
останки от жилищни сгради;
работилници;
улици.
Напълно запазена е крепостна кула от 14 век. Находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи съкровища, включващи накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита и др. Червен е обявен за Национален археологически резерват и е сред най-значимите туристически обекти с изградена инфраструктура в страната.
Крепостната кула на средновековния Червен е използвана като образ в последната серия от 5-ти сезон на сериала „Игра на тронове
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!