Ето го първия български климатик от 1972 година с 4 функции

Кадър sandacite.bg

В България първите климатици в бита навлизат почти век, след като са изобретени.

Първата, базирана на електроенергия климатична система, разбира се, е изобретена в САЩ.

Изобретател е американския изобретател Уилис Х. Кариер.

След като завършва университета в Корнел, Кариер си намира работа в компанията Buffalo Forge.

Там той започва да експериментира с климатизацията като начин за решаване на проблем за фирмата за литография и издателство Sackett-Wilhelms в Бруклин, Ню Йорк.

Първият климатик, проектиран и построен в Бъфало, Ню Йорк от Кариер, започва да работи на 17 юли 1902 г.

В следващите десетилетия почти всички небостъргачи в САЩ са климатизирани.

Смята се, че през 1914 г. е построен първият частен дом с климатик в Минеаполис, собственост на Чарлз Гейтс. Осъзнавайки, че климатизацията един ден ще бъде част от стандартното оборудване на частните домове, особено в региони с по-топъл климат, Дейвид Сейнт Пиер Дюбозе (1898 – 1994 г.) проектира мрежа от въздуховоди и вентилационни отвори за дома си в Медоумонт, всички прикрити зад сложни и привлекателни корнизи в грузински стил. Смята се, че тази сграда е един от първите частни домове в САЩ, оборудвани с централна климатизация.

В България обаче климатикът масово започва да навлиза в бита едва през 90-те години на миналия век.

Оказва се обаче, че по времето на Народна република България е имало опити да се създаде климатик и то за обикновените хора.

Ето какво съобщава сайтът sandacite.bg

Това великолепие на техниката е било разработено у нас през 1972 г., вероятно в Института по хладилна и климатична техника, а е произвеждано вероятно в Завода за климатична техника ,,Клокотница“ в Димитровград (създаден 1969 г., работещ и досега). Е, може и да е другаде, ама на нас акълът ни засега това роди. :D

Този дзвер се нарича КСА 1.6 (от ,,климатизатор стаен автономен“) и има четири функции – охлаждане, филтриране, частично изсушаване и вентилиране на въздуха. Предназначен е да работи в жилищни и работни помещения с обем около 60 кубически метра. Този климатик може обаче само да охлажда въздуха, т.е. той няма да Ви е полезен през зимните дни (за тях си имате богат набор от електрически уреди, като напр. ТОВА чудо). Може да поддържа температура на въздуха в помещението между 21 и 28 градуса.

Компресорът и вентилаторът на КСА-то са почти безшумни. Има може би малко дървен, но характерен за тогавашни български електроуреди външен вид – на нас си ни харесва. :)

Вижте му и рекламката, колко е жизнерадостна – ,,Ново! Ново! Ново!“. Тук ,,БМ“ означава ,,Битово машиностроене“ – ДСО-то, в чиито предприятия е влизал заводът производител. Въобще те са много вдъхновяващи тези някогашни рекламки от соца.

Стар български климатик – реклама

Това със сигурност не е първият български климатик, но кой знае, може и да е първият български домашен такъв! Защото знайно е, че един вид техника обикновено първо се разпространява във военната област, в производствената, в професионалните и т.н., а едва накрая стига до къщите на обикновените хора.

В случая дотогава България е разработила вече доста заводски климатици и може би това е първият опит да се създаде домашен, битов ,,климатизатор“.

Студопроизводството на КСА-то е 1600 килокалории/час, а а за 1 час може да осигури 400 кубически метра климатизиран въздух. Инсталираната му мощност е 1140 вата, а хладилният агент в компресора му, както вероятно вече сте се досетили, е фреон.

Обемът на КСА-то не е чак толкова невъзможен, та да не си го турите до прозореца в хола – 400 х 757 х 464 мм. Тежи обаче 80 кг, което означава, че ще Ви извикаме да помагате, ако по някакъв невероятен времево-обстоятелствен парадокс вземем, че се сдобием с такъв. :D