Евгени Кънев: “3 морета” има за цел Източна Европа да достигне Западна, но по линията Север Юг
Снимка Фейсбук, Евгени Кънев
Нова държава ли е "3 морета"? Нов суперсъюз срещу Русия или срещу влиянието на Германия в ЕС?
Все още витаят всякакви догадки около историческата инициатива "3 морета"
Интересен коментар прави икономистът Евгени Кънев:
"Днес, благодарение на усилията на президента - русофил и въпреки съпротивата на експремиера атлантик, България домакинства Инициативата “3 морета”, подкрепена от САЩ и Германия. Идеята на тази инициатива е свързване на пътната, енергийната и дигиталната инфаструктура на страните от Източна Европа между Балтийско, Черно и Адриатическо море, така че да могат да настигнат Западна Европа и издигнат надежден щит срещу хибридните атаки на Русия.
Тази идея е наследник на вековната полска идея Intermarium ( между морета) за изграждане на голяма междудържавна общност, която да бъде щит срещу руската агресия. В рамките на комунистическия блок всички връзки са били изграждани по трасето Изток - Запад, от Москва към отделните държави. А след падането на комунизма пък Запад - Изток за свързването на Източна със Западна Европа. Но инфраструктурата Север-Юг е много слаба и тази слабост се използва умело от Москва да постига своите геополитически интереси в бившите й колонии.
Инициативата е от жизнено значение за Източна Европа, тъй като от 2014 г с експроприацията на Крим започна Втората световна студена война с взаимните санкции на Запада срещу Русия и обратно. Тази война се глобализира с търговските санкции на САЩ срещу Китай и обратно.
Общото между двете световни студени войни е, че са борба за световна хегемония - общо взето между същите лагери. Но само дотук са приликите.
Какви са основните разлики:
1. Първата световна Студена война беше предимно на идеологическа основа.
Днес, въпреки че комунизмът продължава да е идеология в Китай, той далеч не служи за разменна монета на Китай в международен план.
Напротив, либералният международен ред през последните 30 години чудесно пасва на експанзионистичните планове на Китай и неговият лидер е пръв защитник на свободния пазар и търговия по международните форуми. Това, което реално държи режима в Китай е национализмът, т.е комунизмът без интернационалалното му съдържание, който всъщност придава по-приемлива форма на авторитарното управление. В Русия също имаме национализъм, но не в комунистическа, а в православна форма.
2. Втората разлика е, че при Втората световна студена война Запад- Изток, в лагера на Изтока отсъстват Източна Европа (въпреки изменчивостта на Унгария) и много страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Обратно, някои страни в Азия, Африка и Южна Америка стават не толкова на политическо, колкото икономическо ниво зависими от Китай - което е знак за отстъпление от глобалния либерален ред.
3. Третата кардинална разлика е в икономиката.
Докато СССР достигна в най- добрите си години до 40% от БВП, то Русия е с БВП под 10% този на САЩ. Но за разлика от бедния Китай през първата студена война, сега имаме най-мощната някога авторитарна държава като противник на Запада, която може да достигне дори САЩ.
Това поставя съвсем различен акцент и в националната сигурност на САЩ, където НАТО има все по-малко значение.
4. Докато ядрената опасност беше взаимно сдържаща двата лагера преди и беше залог за мир, то сега нямаме такива гаранции. Кибератаките могат да нанесат поражение на системите за ранно предупреждение на противника и така са създадат апетит за окончателна победа.
5. Не на последно място, докато имаше ясно блоково противопоставяне преди, сега при Втората световна студена война имаме фрагментирани лагери по интереси , многополюсност на конфликтите - примерно пак Близкия Изток.
Кибер епохата създаде възможност и за асиметрични заплахи. Достатъчно е да обучиш пилоти да превземат самолети, да хакнеш избори , да отровиш обществената атмосфера с фалшиви новини или... да изпуснеш вирус.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!