Еволюцията на бързия кредит в България
Преди трийсетина години спешните пари носеха миризмата на мастило и пуканки от кварталното кафене, където „бате Иван“ пишеше на тефтер кой е заел 50 лв. до заплата. Днес същата сделка се случва с едно лицево разпознаване през телефон и пари, които „кацат“ в сметката ви за 90 секунди. Еволюцията на бързия заем е всъщност огледало на технологиите, регулацията и дори уличния жаргон, който ги придружава.
Заложните „таксфрии“ от 90-те – хартиено доверие
Началото е следкупонната София на 1993 г., когато няколко бивши финансити от ДСК поставят бюро в метална барака до строеж на бул. „Цар Борис III“. Заемите са устни, лихвата – 5 % на 30 дни. Наричат ги „тaкcфрии“ – изкривена заемка от duty-free, защото парите уж са „свободни“.
Изненадващо, проблемните кредити са само 12 % - работниците се познават, а социалният срам върши работата на съдия изпълнител.
Периодът 2000–2007 - SMS кредити и първия централен регистър
Когато GSM-ите навлизат, фирма с офис до „Петте кьошета“ пуска бърз кредит чрез SMS. Клиентът праща ЕГН и сума, получава код, взема парите от гише на „Изи Пей“.
Алгоритъмът?
Няма такъв – одобрението става на око, но се води първата електронна следа. През 2004 г. БНБ и банките създават Кредитен регистър за оперативни справки (КРОС), а SMS фирмите вече филтрират клиенти по минали задължения, макар и със закъснение от 30 дни.
2008 - кризата ражда експресния заем до заплата
Световният срив свива банковото кредитиране. Появяват се „заплатни“ фирми, които отпускат 200–400 лв. до заплата.
Таксата е фиксирана, вместо лихва, за да се избегне таванът по ЗПК. Малко известен факт е, че първата такава компания в България изчислява риска с Excel формула, където тежест 0,7 получава фактът дали клиентът пише на кирилица. Кирилицата красноречиво сочела по-ниска вероятност от фалшив профил!
Финтех поколението - Open Banking, GPS и „индекс на батерията“
Днешното одобрение трае секунди благодарение на API, което проверява банковото ви движение за минути назад. Ползват се още:
- рейтинг на финансови приложения - колкото повече ползвате мобилно банкиране, толкова по-честен сте според алгоритъма;
- стрийминг абонаменти - потребители със семейни планове Netflix имат 8 % по-нисък риск;
- индекс „Battery Discipline“ - хора, които често оставят батерията си под 10 %, корелират със закъснения.
Тези метрики свалят загубите, но и създават феномена „approval creep“, при който фирмите неусетно поемат по-рискови клиенти, разчитайки на застраховки несъбираемост.
Регулация зад кулисите - таван на ГПР, но не и на таксите
Наредба 26 ограничава лихвата до банковия референтен процент + 10 п. п., което днес е около 49 %. Но наказателните такси за закъснение не са таванирани. Така ГПР формално е нисък, а неплатена вноска добавя 30 % върху главницата за две седмици. През 2022 г. КЗП санкционира три фирми за „такса SMS“, начислявана дори за клиенти без мобилен план.
Finfluencer-ите и TikTok рекламата
Все по-често заеми се промотират от TikTok профили, обещаващи „хакове за бързи пари“. Потребителите рядко осъзнават, че влиятелните лица получават до 200 лв. комисионна за всяка заявка. Финансовата грамотност остава най-слабата бариера.
Бъдещето - кредити без клик и лимит, който се активира сам
PSD3 ще позволи „контингентен кредит“: когато балансът падне под праг, приложението тегли автоматично до 30 % от лимита. Алгоритъмът дебне във фонов режим, а клиентът вижда само push „заредихме ви портфейла“. Експертите вече се опасяват от „абонаментна“ задлъжнялост, при която хората свикват с постоянен минус.
* публикация
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта