Еврото и останалите валути: експресна оценка на ефектите от промените на валутните курсове от последните месеци

През последните няколко месеца станахме свидетели на значителни промени на международните пазари. Американският долар поскъпна спрямо еврото (и лева) с малко над 10% за последните три месеца, британският паунд поскъпна с около 4%, а швейцарският франк - с над 15%, пише money.bg.

Исторически преглед обаче показва, че наблюдаваните през последните месеци промени в стойността на валутите не са прецедент, а често срещано явление и повечето благоразумни стопански играчи са подготвени за тях. Така например, от въвеждането на еврото досега е имало 14 различни тримесечия, в които курсът „долар-евро" се е променял с 10 и повече процента. Разликата в курса „евро-долар" за периода 1999-2014 г. между най-нисък и най-висок курс са 87%- с други думи, почти двойна. При курса „евро-франк" разликата е близо 70%.

За голяма част от бизнеса и домакинствата интегрирането на България в европейската икономика - след въвеждането на валутния борд чрез обвързване с марката (еврото) и влизането в ЕС - беше ясен сигнал, че те трябва да използват по-активно еврото и лева. През последните години все по-малък дял от кредитните и търговските отношения останаха изложение на валутен риск. Така например, ако в средата на 1990-те доминиращата валута (извън лева) беше щатският долар, то неговата роля трайно и значително се сви в последните години.

Към момента влиянието на валутните курсове валути като долара, британския паунд и швейцарския франк върху заемите и спестяванията на домакинствата в България е минимално от макроикономическа гледна точка. Депозитите в чуждестранна валута различна от евро са 7% от вложенията на домакинствата в банки към края на 2014 г. По подобие на фирмите, домакинствата също ограничават използването на чужди валути, замествайки ги, когато е възможно, с евро. Когато теглят кредит, българските домакинства предпочитат сигурността и затова избират кредити, които са в евро или лева и съответно не носят валутен риск. Над 99% от банковите заеми на българите са деноминирани в левове или евро, а кредитите в чужда валута различна от евро са по-скоро изключение.

Едва 0.8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паундове. В резултат на това, резките колебания на валутните пазари, на които станахме свидетели напоследък, не оказват значимо влияние върху средностатистическия кредитополучател и системата като цяло.

Графика: Разпределение на кредитите на домакинствата според валутата