Вчера французите избираха президент. Главните играчи бяха ясни предварително – президентът от десницата Никола Саркози и кандидатът на Социалистическата партия Франсоа Оланд. Оспорваната предизборна битка между тях, в която подкрепата се менеше почти ежедневно, според социолозите приключи с малко предимство за социалиста. Но този път имаше и нещо ново. Наред с традиционните участници от втора линия – крайнодесният Национален фронт на Льо Пен и Левият фронт, в основата на който са комунистите, в предизборната кампания се включиха кандидатите на няколко леви формации, сред които буди интерес работникът от фордовите заводи в Бланкефор Филип Путу, който бе издигнат от името на Нова антикапиталистическа партия. Което подсказва, че френските избиратели са недоволни от политиката на Саркози и дясното правителство за преодоляване последиците от кризата.

В областта на международната политика вижданията и на десните, и на левите кандидати почти не се различават. Страстите в предизборната кампания се разгоряха за пътищата, търсещи изход от кризата. Заплати, пенсионна възраст, повече привилегии за френската промишленост, бъдещето на ядрената енергетика, която осигурява на Франция най-евтиния ток в Европа, бяха в центъра на вниманието и на... обещанията. Особено остра поляризация се получи при дискусията за преразпределяне тежестта на кризата. Франсоа Оланд, известен с прозвището Господин нормален, предвижда да ликвидира рекордния бюджетен дефицит, като вдигне данъците на богатите, стимулира откриването на нови работни места и развива приоритетно образованието и науката. Саркози е категорично против повишаване на данъците и смята, че пътят е засилване на икономиите. Съдбата на легалните имигранти също беше дискутирана крайно поляризирано. Саркози умело използва страха на обикновените французи, че могат да останат безработни заради чуждестранни работници, и поиска рязко намаляване на годишните квоти. Постави под въпрос и бъдещето на шенгенското споразумение. Оланд е за по-конструктивен подход – броят на новите имигранти да се определя съобразно нуждите на френската икономика.

През целия предизборен период Саркози и Оланд вървяха почти рамо до рамо в проучванията на общественото мнение. За балотажа обаче сондажите са единодушни – победа на Оланд. Особено важно е как ще гласуват поддръжниците на следващите двама кандидати, които разчитат общо на близо една трета от гласовете. Според проучванията на втория тур дори крайнодесните, подкрепили Льо Пен, ще гласуват почти по-равно за Саркози и Оланд – 37 и 30 процента, докато 83 процента от гласувалите за кандидата на Левия фронт Жан-Люк Меланшон ще подкрепят Оланд. Очевидно след двама десни президенти Елисейският дворец отново ще бъде обитаван от социалист. Доколко сондажите са били реални, ще научим след две седмици. А резултатите от балотажа на 6 май се очакват с интерес в цяла Европа. Канцлерът Меркел може да загуби най-верния си съюзник, следващата година са изборите в Италия, а Великобритания не е имунизирана от предсрочен вот.

Йордан Дончев