Филип Аврамов: Исках да пея в детския радиохор, а се озовах в театъра

Актьорът Филип Аврамов е сред участниците в новото издание на шоуто “Като две капки вода”. Следващите три месеца ще съчетава репетициите за предаването с многобройните постановки, в които участва. Предстои му турне на 20 март с “Всичко, от което имаш нужда” в Драматичния театър във Варна. В Бургас в “Революсион” гостува с “Ти Ви Ми Янко”, със същия спектакъл е на 26 март отново във Варна в театър “Българан”. В Малък градски театър “Зад канала” с негово участие са постановките “Охранители”, “Канкун”, “Ритъм енд блус” и “Ритъм енд блус 2”, “Човекоядката” и “Недоразбраната цивилизация”. В “Сълза и смях” играе във “Всичко, от което имаш нужда” и “Глупаци”. В Народния театър зрителите го гледат във “Веселите уиндзорки” и “Дон Жуан”.

Филип Аврамов е женен за актрисата Милена Спиридонова, двамата имат малка дъщеричка - 3-годишната Рая.

- Участвате в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв. В понеделник бе първото ви представяне и победихте с образа на южнокорейския изпълнител Сай. Приемате ли форма̀та като състезание?

- Състезавам се единствено със себе си. Няма смисъл от надпревара с другите. Ако се надскоча, водя с едно на нула. Но не мисля, че съм го направил. Другите също пеят и се справят със задачите. Ненчо и Маца са ми колеги, много ги харесвам. Може би във форма̀та не трябва да приличаш на себе си. Нона, която също ми е колежка, имаше малко грим, което не е добре за това шоу, трябва да си различен, Джуджи също, Криско приличаше на себе си. Не вярвях, че южнокорейците са толкова обичани в България. Ако ме питате какво съм изпитал - нищо не си спомням. Трябваше да изпълня текста, танците и да задържа дъха си, това е от другата страна. Купонът, който хората виждат, е резултат от много неща.

- Играете и в доста спектакли, как се справяте с времето?

- Нямам представа, някои от тях се играят много дълго време. “Дон Жуан” е 9-и сезон, “Ритъм енд блус” е 8-и, “Охранители” вече 14-и сезон е на сцената. Но не мога да пропусна едното за сметка на другото. От 1 до 11 март имах десет представления.

- Кога успява да ви вижда 3-годишната ви дъщеря Рая?

- След представления се занимавам с нея, къпя я, гушкаме се и си лягаме да я приспивам. След това ставам и си доработвам, ако има нещо. Сутрин я водя на детска градина към 8,30 ч.

- Искали сте да станете лекар, защо се разминахте с тази мечта?

- Станах лекар. Сега е много модерно да се казва, че ако се смееш истински поне една минута, това ще ти удължи живота. Мисля, че така успях да изпълня поне малка част от нещата, които исках да направя.

- С театър сте започнали да се занимавате почти по погрешка. Вместо в детския радиохор сте се озовали в радиотеатъра, как стана объркването?

- На 7 години явно не съм ги объркал аз, а моите родители. Казах им какво искам, радиохорът по това време беше много престижно нещо и се учудих защо трябва да уча стихотворение.

До последно си мислех, че става дума за пеене.

Може и те самите да са решили, че в радиотеатъра също се пее. Четири години се занимавах с това, направихме няколко предавания. Минчо Събев ми беше първият даскал, сега си живее от време на време в Канада. Видяхме се на премиерата на “Всичко, от което имаш нужда”. Следващият ми учител бе Венци Кисьов, лека му пръст.

- И при кандидатстването ви в НАТФИЗ съдбата се е намесила.

- Тогава бях в студиото в Благоевград и се оказа, че съм пропуснал сроковете за изпитите. Имах договор за две години и после директно можех да вляза в театъра. Оказа се, че ще има изпити във Варна за хората от региона, тъй като София им е далече. Подобно нещо се правеше за първи път и остана единствен, беше след 15 септември, когато кандидатстването в София вече отдавна беше свършило. Явих се пред комисията и един от тях искаше да ме скъса, дръпна ме настрани и каза, че може да ме назначи директно в театъра във Варна. Трябваше от Благоевград да се прехвърля там, пък аз съм си софиянец и държах да се прибера в родния си град. Имаше разгорещени спорове. Тогава Тодор Колев ми каза, че иска да ме запише в класа на Крикор Азарян. Записах се в класа на Енчо Халачев, преди това бях с него цяла година, така че изобщо не се замислих къде да отида.

- Къде се чувствате по-комфортно - на театралната сцена или на снимачната площадка?

- Правя театър, за да мога да правя качествено кино. Театърът те изгражда като артист, всички тези участия не минават просто ей така.

Няма как да не се ошлайфаш, това е денонощен труд. Театърът е ден за ден, за по-ограничен кръг публика. Киното остава. Телевизията също е част от нашата работа, както и това да си водещ на разни събития, радио пиесите...

- Какво е състоянието на нашето кино?

- Съжалявам, че не се снимат повече филми. Ще се върна към 3старото време - не може за една година да направиш 50-60 филма и поне два-три да не станат хит в собствената ти държава, нищо че сме малък пазар. Ало, за какво става дума? В момента произвеждаме два на година и има две организации, които си раздават награди за тези два филма. Айде, стигат от време на време до 6-7 на брой.

- Имаше много сериали през последните години.

- Да, имаше, но това зависи от телевизиите. В едната казват: “Сега ще направим два сериала”. В другата веднага решават, че също ще снимат, включва се още една с три сериала. Но те са нещо различно от киното, това са различни формати. Спря да се прави кино и решиха, че ще им излезе евтино да правят сериали. Понеже има много гладни хора, се навиха на тези неща. Сега пък има бум на шоупредавания.

- Вие самият участвахте в “Домашен арест”. Обсъждали ли сте да снимате нов сезон?

- Не, явно нямат интерес към този продукт. Когато разговаряхме преди началото на снимките, им казах, че ще участвам и ще се получи много добре. Знам кога съм узрял за подобни неща.

- Преди време казахте, че най-добрият режисьор е мъртвият режисьор, защо?

- Това идва от една крилата фраза на Иван Добчев. Владо Пенев репетира нещо и Иван Добчев по някое време започва да крещи: “Убий го, убий го, бе!” Работил съм с него, той крещи много хубаво. Из целия театър се чува само това. Владо Пенев го пита кого да убие, а той му отговоря: “Режисьора в себе си”. Затова най-добрият режисьор е мъртвият режисьор. Ти си актьор и не може едновременно да правиш двете неща.

Като заглавие за статия звучи много хубаво и режисьори повече не ме канят.

Но има нещо друго, не обичам да питам режисьорите за какво става дума. Те няма да ми дадат моята гледна точка за съответния материал. Ще предоставят своето виждане. Не се занимавам да питам: Това тук по този начин ли е? Знам едно - ти газиш тази сцена и след като го правиш, си съавтор.

- Споменахте Иван Добчев, с него сте имали известни търкания, сега в какви отношения сте?

- В добри. Мога да деля това, което се случва в кухнята, и личните взаимоотношения. В работата няма начин по някое време да не стане търкане. Да си викнем по време на репетиции, съвсем не означава, че после няма да седнем да пийнем една бира някъде. Имам способността да разделям двете неща, не може да си разваляш отношенията заради работа.

- Кое е по-добре за един актьор, да бъде на щат или да е свободен?

- Практикувам и двете, за актьора е най-важно да може да избира къде и какво да играе.

- Вярно ли е, че ви се е случвало да губите театрална постановка, защото режисьор ви е поставял ултиматум да не участвате във филм?

- Това се случи с Иван Добчев и Маргарита Младенова и с “Писмо до Америка”. Филмът остана, а постановката падна преди близо 13 години. Случи се, че се разделихме, предпочетох да снимам. Но това не е нещо, което да ни засяга. Те си имат своите разбирания за театър. За мен пък не е тайна, че мога да изпусна постановка заради филм. Нямам никакви терзания по отношение на този въпрос, нито пък те. Нормално е да държат на своите неща. Случва се пътищата на хората да се разделят. Не е някаква драма, не съм останал с лоши впечатления, всеки от нас е направил това, което иска.

- В семейството ви сте двама актьори, със съпругата ви пренасяте ли работата вкъщи?

- Супер е. С жена ми играем заедно вече във втора постановка и няма как да не си говорим за театъра и у дома.

- Как се запознахте?

- Видях я на сцената, беше разкрачена и един колега я “обладаваше”. Много се впечатлих от нея и както казва дядото на мой приятел: “Я, трябва да се погрижа за това момиче”. Аз направих първата крачка, тя ме посрещна много недружелюбно. Но не се впечатлих, знаех, че обсадата ще падне един ден.

- Бракът ви беше ли предшестван от романтично предложение?

- Не, просто я попитах дали ще се омъжи за мен, тя каза “да” и това беше. Нашият живот като актьори е изпълнен с романтика и неочаквани неща. Играем такива образи, че нямате представа какво ни се случва. Толкова много са преживяванията на сцената и не изпитваме нужда от романтика в собствения си живот. Има пиеси, които ти спират дъха, и никога няма да ти се случат подобни истории в реалния живот, а ние ги преживяваме на сцената. Хората, които са далеч от професията ни, наистина нямат представа за какво иде реч. Днес си обикновен прост италианец, на когото му вземат жената, утре си охранител, едновременно с това си тийнейджър, след това си голям рекламен агент, озоваваш се в ролята на граф, който прави предложение за брак два пъти дневно. Уникално преживяване!

- Ненапразно казват, че актьорите са друга порода хора.

- Точно така. Днес съм в Канкун, утре в старчески дом, всеки ден за нас е коренно различен. Преживяваш всяко нещо, после пък отиваш в телевизията, където те правят на южнокореец. Ако някой живее моя живот, донякъде ще му се стъжни.

- Докато говорите, звучите някак тъжно?

- Такъв съм. По някой път мъката те смазва, но в тези моменти никой не ме вижда. Животът около нас не е розов, ако не се занимавам с тази професия, щях да съм част от някаква сива маса. Проблемът е в недоволните. Но има и друго - ако си мързелив, няма кой да ти помогне, това ме натъжава.

- Имало ли е моменти, в които ви се е искало да си тръгнете от България?

- Не. Доброто заплащане не означава щастлив живот. Много съм пътувал и знам какво е. Градил съм години наред, а там трябва да тръгна от нулата. Нямам намерение да започвам в чужбина от барман, въпреки че и това съм правил тук, за да се изкача по някаква стълбица и да стана супербарман, да речем.

- А къде ви се иска да живее дъщеря ви?

- Където тя избере, въпреки че ме притеснява обстановката в държавата. Дълги години не исках да говоря за политика и за абсурди, но нещата у нас стоят по друг начин. Всичко е алогично и неочаквано.

- Новото поколение по-добро ли е от старото?

- Като остарея, дай боже да стане, съм си намислил да отида някъде да си обработвам една ливадка, да си гледам цветя. Големият град не е за възрастни хора. Знам едно - младите винаги печелят, те идват след нас. А те как ще живеят, зависи от тях. Не мисля, че ще бъде голям процентът на тези, които ще успяват да направят живота си по-хубав. Сивата маса винаги взема надмощие. Всичко зависи от образованието и културата ти. Едно “Добър ден!” върши огромна работа. Тези, които не го казват, явно нямат необходимост да общуват с никого. Когато го кажеш ясно, на чист български, без да го мънкаш, пред теб вратите се отварят широко. Хората не са свикнали да си говорят. Едно време съседите си чукаха по вратите за чаша олио или захар. От години никой не ми е чукал на вратата за такова нещо. Всичко вече е много технологично, отгоре-отгоре се гледа на нещата.

- Вярно ли е, че в сънищата си решавате проблемите?

- Има неща, които хората не трябва да допускат до себе си - завистта, омразата, неувереност в собствените си сили, злоба. Те дават огромно отражение в живота. Преди време имах проблем с един човек близо около месец. Ако изпитваш всички тези неща, които изброих преди малко, ти не водиш полуживот, а нещо много по-долнокачествено.

И търсиш начин да се измъкнеш. Най-накрая подсъзнанието ми изпрати мига, в който аз насън хванах този човек и го целунах, макар че беше мъж. След като се събудих, изпитвах огромно съжаление към него, а не към себе си. Когато падна тази буца, си дадох сметка, че подобни чувства са пагубни и не бива да се поддаваш на страховете си. Човек трябва да търси начини да преодолява всичко, което може да му съсипе живота. Понякога дори една тренировка или едно дишане може да обърне нещата в твоя полза. Сега никой не диша, не живее, всеки се е заровил в собствения си окоп. Хората гледат, но не виждат на повече от пет сантиметра от себе си.

- Като зодия Дева педантичен, аналитичен и внимателен към детайлите ли сте?

- Много често, когато прочета една пиеса, разбирам каква е, защо е, обаче как да стане тази работа? Детайлът прави истинското нещо, което хората виждат.

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!