Филмовият фестивал ЩЕ ПИСНЕ НА ВАРНЕНЦИ, ако продължава така

„Изгубени в превода“, но не с лентата на София Копола, бяха зрителите на варненския кинофестивал, при това за поредна година. Направо се почувствах като в зората на видеофилмите, когато един глас, обикновено полужив от отегчение, дублираше всички роли. Дали се бият, или обичат – няма никакво значение – всичко е равно, монотонно и безпристрастно. Тук дори е по-зле. Преводът е от главата за краката. Репликите започват, сцената се сменя, но четящият още не е приключил, думичките продължават да вървят напред, той ги зарязва, дава нататък и така... направо къса нерви. Продължат ли в същия дух, организаторите на форума ще загубят и без това не особено многобройните си фенове, които колкото и да обичат киното, няма да издържат на напъна да вникнат в съдържанието на филма. Вероятно не са наясно с новите технологии, но незнанието не е грях, да се допитат до някого от торент сайтовете, все ще намерят кой да им обясни как се правят нещата.  

Боряна Тодорова