Фискалният съвет предупреждава: Бюджет 2027 е с риск от неизпълнение, нужни са съкращения на разходите за 1,4 млрд. евро
Булфото
Проектобюджетът за 2027 г. не осигурява с достатъчна вероятност спазването на европейския корективен път и крие риск от неизпълнение на заложените фискални цели. Това предупреждава Фискалният съвет в становището си за държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г., предаде БГНЕС.
Съветът препоръчва допълнителни трайни разходни мерки в размер на около 1,4 млрд. евро още през 2027 г., като поне две трети от консолидацията трябва да бъде постигната чрез ограничаване на разходите. Според анализа заложеното намаляване на дефицита разчита в значителна степен на еднократен данък върху свръхпечалбата, средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и европейската гъвкавост за разходите за отбрана.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на резюмето на анализа на Фискалния съвет за проекта за на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г.:
"Проектът на бюджет за 2027 г. и АСБП за 2027–2029 г. признават необходимостта от консолидация и следват формално корективния път, определен от Съвета на ЕС. Корекцията обаче се опира на еднократен данък, на края на ПВУ, на клаузата за отбрана и на тавани на разходите без мерки зад тях. При тези условия прекомерният дефицит се коригира в последната възможна година и с минимален буфер срещу цикличното забавяне, което ФС очаква през 2028 г.
ФС оценява, че бюджетната рамка не осигурява спазването на корективния път с достатъчна вероятност. Съветът препоръчва бюджетът за 2027 г. да бъде допълнен с трайни разходни мерки от около 1% от БВП. Фискалният съвет съгласува проекта на Закон за държавния бюджет за 2027 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г.
Фискални правила: водещ показател е контролната сметка
Нетните разходи трябва да растат с не повече от 4,2% през 2026 г., 3,4% през 2027 и 2028 г. и 3,2% през 2029 г. Отклоненията от този път се натрупват в контролна сметка, която е водещият показател за спазването на процедурата. Дефицитът и структурното усилие показват дали корекцията ще приключи в срок, а структурният баланс, дългът и националните правила са подкрепящи показатели.
– Нетни разходи. Таванът не се спазва през 2026 и 2027 г. През 2026 г. ръстът е 9,6% по МФ и 7,0% по оценката на ФС при максимум 4,2%. За 2027 г. ФС оценява ръст от 4,4% при таван 3,4%, а МФ – 0,7%. Разликата идва главно от еднократния данък, който ФС третира като еднократна мярка и не приспада от нетните разходи. През 2028–2029 г. таваните се спазват по разчетите.
– Контролна сметка. Отклонението през 2026 г. е 0,95% от БВП по оценката на ФС и 1,8% по МФ – над годишния (0,3%) и кумулативния (0,6%) праг. След гъвкавостта за отбрана салдото е 0,7% от БВП през 2027 г. при 0,2% по МФ и се изчиства едва през 2028 г. Без клаузата за отбрана отклонението остава над прага.
– Дефицит. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 5,1% от БВП през 2026 г., 4,3% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г. Корекцията приключва в последната възможна година, с буфер под 0,2 пр.п.
– Структурно усилие. Структурният баланс се подобрява с 0,75 пр.п. през 2027 г. Ако еднократният данък се изключи в пълния размер по АСБП (800 млн. евро), подобрението е около 0,3 пр.п. – под минимума от 0,5 пр.п. при процедура при прекомерен дефицит.
– Подкрепящи показатели. Структурният дефицит е 5,3% от БВП през 2026 г. и 4,5% през 2027 г. – далеч от средносрочната цел от –1%. Дългът расте от 29,9% до 36,9% от БВП до 2029 г., а лихвените разходи на сектор „Държавно управление“ – почти три пъти. Националните правила за дефицита не се спазват до 2028 г., а общите разходи по КФП надхвърлят 40% от БВП през 2026 г. (43,5%).
Приходи
Данъчно-осигурителните приходи за 2027 г. (41,98 млрд. евро) са с 0,29–0,35 млрд. евро над базовия сценарий на ФС, а вероятността за изпълнението им е 40–42%. Изпълнението към октомври очертава риск до 0,86 млрд. евро за 2026 г., който се пренася в базата за 2027–2029 г.
Приходните мерки са надценени: 1 926,9 млн. евро по МФ при около 1,30 млрд. евро по оценката на ФС. 42% от тях са еднократен данък върху „свръхпечалбата“, оценен на 800 млн. евро при около 211 млн. евро по симулацията на ФС. През 2014–2025 г. обявените мерки са се отразили в приходите с 10–40% от оценения размер. За 2028–2029 г. приходите от осигуровки и от електронното фактуриране са надценени с 0,6–1,0 млрд. евро годишно.
Разходи
Спадът на разходите по КФП от 43,5% на 39,6% от БВП през 2027 г. не е реална консолидация, а резултат от края на ПВУ и от растежа на номиналния БВП. Номинално общите разходи намаляват с 0,8 млрд. евро, но само защото разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,5 млрд. евро; националните разходи растат с 5,5% (2,7 млрд. евро). Дискреционните разходни мерки са нетно –75,6 млн. евро, а около 1,0 млрд. евро по-ниски разходи спрямо непроменените политики не са обвързани с мярка.
Базата за 2026 г. е несигурна. Очакваното от МФ изпълнение изисква плащания от 14,1 млрд. евро през ноември–декември (+41% спрямо 2025 г.). Еднократните разплащания към общините и АПИ и националното финансиране по ПВУ са около 2,15 млрд. евро. Без тях подлежащият дефицит за 2026 г. е около 3,9% от БВП, т.е. заложените за 2027 г. 3,5% не са консолидация.
Таваните за 2028–2029 г. не са подкрепени с мерки. Разходите за персонал надхвърлят закона 16 поредни години, а таваните предполагат около 8% по-малко заети. Корекцията пада върху образованието (–12% реално до 2029 г.) и публичните инвестиции, докато социалната защита остава с 1,6 пр.п. от БВП над историческата си норма. При реализиране на рисковете дефицитът остава между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г.
Основни препоръки
– Трайни разходни мерки от около 1% от БВП (1,4 млрд. евро) още за 2027 г., така че поне две трети от корекцията да са в разходите – численост на персонала, издръжка, субсидии за държавни предприятия, насоченост на социалните плащания
– Буфер от поне 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи във всяка година, за да не зависи съответствието от една мярка или от клаузата за отбрана
– Еднократният данък да бъде преразгледан. Ако остане – приходите да се използват само за намаляване на дефицита, а третирането му да се изясни с ЕК
– Прозрачност. АСБП и годишният доклад за напредъка да съдържат извеждането на нетните разходи по реда на ЕК, контролната сметка и мост между КФП и сектор „Държавно управление“
– Мерки зад таваните за 2028–2029 г. Функционален преглед и целева численост на персонала и реалистични приходни разчети, с оценка на въздействието на всяка мярка (препоръки 7–8).
– Правилото за 40% от БВП да обхваща всички разходи по КФП, без изключението за сметките за средства от ЕС", се казва в становището на Фискалния съвет.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
