ГЛОБАЛИЗАЦИЯ: Източни култури завладяха Морската градина

Чудна приказка се разигра на входа на Морската градина през последните дни. Няколко източни култури кацнаха, за да разпънат шатри с традиционни за народите си изкуства и вярвания и да ги предложат на варненци. Домакините пък показаха собствени умения.
 Едва ли ви се е сторило странно, ако сте видели човек да лежи до една от палатките, а друг да го масажира по древна методика. Може да сте мернали индийка да рисува върху хора с къна и рибар да плете специални мрежи.
 Инвазия – не! За бранителите на родните традиции инициаторът Бруно Бауман обяснява, че Варна е първата спирка от кервана „Пътят на коприната” в съвременния му вариант. Проектът ще продължи няколко години, когато всяко лято ще се обхождат различни дестинации от най-дългата търговска линия, свързваща света още от стари времена. Към днешния момент тя има за цел отново да обедини Изтока и Запада, но по нов начин – глобализация и опознаване не само в материален, а и в духовен план.
 За целта съдействие оказаха от местната дирекция „Младежки дейности и спорт”, както и от почетното консулство на Германия и Франция във Варна. Бруно Бауман е продуцент, режисьор и писател от Австрия. Нарича себе си пътешественик изследовател. Събрал е сътрудници от Монголия, Непал, Австрия, Германия, Португалия, Турция.
 Благодарение на тях станахме свидетели на живи демонстрации на изящни и бойни изкуства, видяхме национални носии на далечни народи, докоснахме се до техния фолклор, някои се возиха на електробайкове, катериха се и преживяха във фотоси „Пътят на коприната”. А за тези, които още не са го направили, програмата продължава и днес с маратона от 11 часа „1001 номади от Варна” и заключителен концерт на сцена „Раковина“ в 17 часа.

Бруно Бауман, инициатор
Правим духовен мост между Изтока и Запада

- Кое е най-отличителното в източните култури, което можем да използваме за евентуален мост към Запада?
- Ние, западната култура, имаме потребност да изследваме материята, външния свят. Нашият западен стремеж е да разпаднем този материален свят на частици, отново да го сглобим и да обясним как той функционира. Това доведе до факта, че станахме „технологично умната култура“. Ние сме световни майстори в построяването на машини, уреди, изследвахме и развихме природните науки. Азиатците пък със същата маниакалност изследват духа. Те тръгнаха навътре. По този път в изследването и проучването на духа те са много по-напред от нас. Днес започва един обмен. Азиатците имат дефицит в областта на технологиите и се мъчат да наваксат. Япония, Китай, Корея станаха хай-тек държави. В нашата страст да изследваме материалното у нас остана дефицит в духовното. Виждате в модерното време колко популярни са тези практики на Запад, които разглеждат жизнените философии, начините на мислене, пътя към себе си, а не към външния свят. Именно това е обменът, който днес е на дневен ред.

- След като Изтокът напредна в технологиите, владеейки и духовното, няма ли опасност да ни задмине?
 - Да, но трябва да кажем, че обменът върви и в обратната посока. Стремейки се към нашите технологии, източните култури също променят начина си на мислене и живот.

- Можем ли да им помогнем с това, че ние сме християнска цивилизация?
 - Разбира се, религиите са важно нещо. Християнската традиция също е имала във времето мистични течения. Но нашата религия е имала и своята църква, т.е. организация, и тя често я е потискала. Това е една институция, а всъщност вярата е спиритуалност. В азиатските религии, като будизма и индуизма, липсват тези строги институции, които имат контрол. Ето защо будизмът днес е толкова популярен в западните държави. Той никога не се е превърнал в догма, а е останал отворен за диалог.

- Значи проектът има за цел да осъществява мост между източните и западните култури?
 - Днес живеем във века на глобализацията. Много хора се страхуват от нея, защото тя предполага всички културни различия да изчезнат и всичко да стане „Макдоналдс култура“, уеднаквяване - всеки град да изглежда по един и същи начин, с еднакви магазини, марки, формати, предавания. Това е културна ерозия. Ние разбираме глобализацията като процес на взаимно оплождане. Пътят на коприната е пример за такова нещо от древността. Това не е било уеднаквяване, а обогатяване, иновативност без най-малко общо кратно. Този пример искаме да използваме сега, за да кажем: Глобализация – да, но не само в областта на икономиката. За целта целият проект е финансиран частно и за осъществяването му помагат институциите.

Учените
Варна е част от големия керван

 В историята на Евразия движението на хора, стоки и културни влияния в течение на няколко епохи - късната Античност, Средновековието и началото на новото време, се свързва с мащабна комуникационна система, известна като „Пътят на коприната”. Това казва в лекцията си за мястото на Варна в търговията между Изтока и Запада през вековете проф. д-р Иван Русев от Икономическия университет. Пътят включва верига от градове, кервансараи и пазари по протежение на повече от 13.000 км, продължава той. Маршрутът свързва по суша и по море Китай с италианските градове републики, а впоследствие и с цяла Централна и Западна Европа. Участието на Варна в търговията и общуванията по трасето се потвърждава по най-категоричен начин от интереса, който проявяват към това черноморско тържище Венеция, Генуа, Флоренция, Дубровник. Те внасят у нас стоки на лукса - платове, ювелирни издалия, стъкло, съдове. В същото време изнасят селскостопански стоки – жито, ечемик, кожи, пчелен мед и восък. В италианските документи от XIII–XIV в. – морски карти и ръководства за търговия, Варна се посочва като главното пристанище на „Загора“, или Средновековна България. В търговията на Средиземноморския басейн терминът „житото на Варна” се налага като синоним на качествено зърно, изнасяно от „Загора“. Много от доказателствата днес са в Регионалния исторически музей.
 За ролята и мястото на града ни в световната история писа и изследователят Борислав Дряновски в последната си книга.