ГОРЕЩА ТОЧКА: "АЛ КАЙДА" & CO ОТНОВО СТРЕСНАХА СВЕТА

 

Йордан Дончев

Гибелта на повече от 40 заложници - чуждестранни специалисти, и 29 екстремисти е кървавата равносметка от четиридневната операция на алжирската армия за освобождаване на газодобивния комплекс в Ин Аменас в пустинята на Южен Алжир. Поредната акция на „Ал Кайда”, по-точно на нейния сeверноафрикански вариант АКИМ („Ал Кайда” в ислямския Магреб”), припомни на световната общност, че и след гибелта на своя лидер терористичната организация, разсеяла се като ракови образувания по цялата планета, съвсем не е изчезнала. И върна в дневния ред болни въпроси:

Кой всъщност е победителят в подобни операции? Защо бяха допуснати толкова много жертви? 

И още - как тежковъоръжените екстремисти са успели да преминат необезпокоявани от Мали до Алжир, пресичайки граници, без да бъдат проверявани? И как трийсетина екстремисти успяха да завладеят силно охраняван обект?

И още – кой финансира и въоръжава терористите? И докога?

Ад под слънцето на Сахара

Изборът на терористите не е случаен – газовият комплекс осигурява една пета от алжирския износ на газ и се намира близо до размирни райони на Либия. В комплекса работят над 800 работници и специалисти, близо 150 от които чужденци от 26 държави. 

Повече от два месеца са се подготвяли в тренировъчни бази в Северно Мали бойците от групата, наречена „Подписали се с кръв”. Групата била създадена миналата есен от един от основателите на АКИМ Мохтар Белмохтар. Пътували няколко дни с коли, натоварени с оръжие и експлозиви, покрай границата с Алжир, пресекли я необезпокоявани в Либия. Никой не ги видял и не ги спрял. Или се е направил, че не ги е видял.

Както разказали тримата заловени живи терористи, още в първия ден на нападението започнали да подготвят комплекса за взривяване. На следващия ден всичко било готово. Според специалистите, ако комплексът бил взривен, всичко живо в радиус от 5 километра е щяло да бъде унищожено.

Под флага на „Ал Кайда” 

Постепенно „Ал Кайда” се превръща в събирателен образ на екстремистките групировки по света. Такава е ситуацията и в Северна Африка. След гражданската война в Алжир в края на миналия век крайните ислямисти бяха изтласкани и принудени да приемат методите на „Ал Кайда”. В началото на 2007 г. основната им организация „Салафистка група за проповеди и джихад” се преименува на „Ал Кайда на ислямския Магреб”. Още същата година тя вся паника в столицата Алжир – през април взривиха бомби пред дома на премиера и полицейско управление, а през декември терористи самоубийци атакуваха сградите на ООН и на Конституционния съвет на Алжир. При атентатите загинаха 64 души, включително 17 миротворци на ООН и бяха ранени над 330.

През следващите години АКИМ разпростря дейността си и в съседните държави, апетитите й нараснаха. „Надяваме се, че Франция си дава сметка, че атаката срещу Ин Аменас е само началото”, е заявил в телефонен разговор за френския вестник Paris-Match говорителят на Белмохтар. Предстои действията да се пренесат и на Хексагона (популярно наименование на Франция поради графическата й прилика с шестоъгълник), допълнил той. 

Има ли изход 

Алжирската армия унищожи групата екстремисти, но терористичната заплаха остава. И в Северна Африка, и навсякъде по света. Пресен е още споменът за атентата в Бургас. „Ал Кайда” и съпътстващите я терористични групировки съществуват благодарение главно на два източника – фанатичната религиозна вяра и притока на пари и оръжие. Да се прекрати първият, е много трудно, да не кажем невъзможно, остава единствено да се отрежат парите и оръжието. Докато световната общественост не успее да реши този въпрос, заплахата от терористични акции ще остане. Но вместо това, много от действията на великите сили водят до обратния ефект – събитията в Ирак, Афганистан и Либия, проведени под знамето на борба с тероризма и диктатурата, осигуриха на терористите богат арсенал от съвременно оръжие. 

Крайно време е т.нар. демократични държави, вместо да показват коя е по-силна (още по време на Студената война се видя, че силите им са повече от достатъчни, за да унищожат живота на планетата), да поведат обща борба срещу тероризма. Мюсюлманската общност (тя разполага и с пари, и с международни институции, и с авторитетни духовни лидери) трябва да поеме отговорността за действията на тези личности и групировки, които с призивите за джихад и действията си дискредитират самата същност на исляма и задълбочават отчуждаването на верска основа. 

Добро като пожелание и трудно за осъществяване. Само че алтернатива няма.