Йордан Дончев

Година след убийството на Муамар Кадафи, ситуацията в Либия е сложна и непредвидима. Племенни борби, неразпуснати опълченски отряди и екстремистки групи създават хаос, властта няма сили да им се противопостави. В образувалия се вакуум се настаняват политически и екстремистки сили, които нямат нищо общо с идеите, които доведоха до промяната. Тяхната главна цел е разпределяне сферите на влияние в страната. „В Либия революцията създаде предпоставки и по-големи възможности за дейността на екстремистките групи. Отслабването на институциите, гарантиращи опазването на обществения ред, създаде условия за ръст на тероризма”, бе принуден да признае координаторът на Държавният департамент на САЩ по въпросите на борбата с тероризма Даниел Бенджамин. 

Племенни центробежни сили и икономически интереси се опитват да разкъсат страната на трите исторически сложили се региона – Триполитания, Киренайка и Фезан.

Разочарованието на участничка в революцията

През декември ВВС излъчи разказа на 25-годишната Магдален Абайда, която организирала изпращането на помощи за въстаналите, но била принудена да поиска политическо убежище във Великобритания. След падането на Триполи тя се завръща в Либия и започва кампания за правата на жените. Каква била нейната изненада, когато още в първото си изявление след смъртта на Кадафи ръководителят на въстаническия Национален преходен съвет Мустафа Джалил предложил да се облекчат условията, при които мъжете могат да имат повече от една жена. „Това бе шок за нас. Не правихме революцията, за да имат мъжете по четири жени!”, възкликва тя. На няколко пъти е задържана от членове на неразпуснато опълчение, малтретирана и заплашвана, че ще бъде убита. 

Въпреки опитите на властта да разпусне опълченските отряди от времето на бунта, стотици въоръжени групи в цялата страна налагат свои правила и закони.

„Случаят с Магдален е показателен за поведението, което документираме след падането на режима”, се посочва в изявление на „Амнести интернешънъл”, която подкрепя искането на жената за политическо убежище. „Въоръжените опълчения действат съвършено безконтролно. Те са стотици в цялата страна, арестуват хора без заповед за арест, задържат ги без връзка с външния свят и ги подлагат на мъчения”, заявява представителката на организацията Дайана ел-Тахауи.

Любимата игра на либийските деца е войната. Дори могат да използват истински гилзи.

Безвластие, наркотрафик и „Ал Кайда” 

На 6 януари в южната част на страната бе извършен неуспешен опит за атентат срещу председателя на либийския парламент Мохамед ал Мегариеф, който в момента изпълнява функциите на президент. Ранени са няколко души от охраната, президентът е невредим, предаде АФП. През последните месеци активността на племенните опълчения в южните райони на Либия расте. В условията на отслабената централна власт те се стремят да завземат по-големи територии. Югът се е превърнал в убежище на екстремисти, през него преминават трафици на наркотици и оръжие. В края на декември Либия затвори границите си със съседните Алжир, Судан, Нигер и Чад и обяви южната част на страната за военна зона. Според експертите властта няма сили да наложи това свое решение.

Печално известният на българите Бенгази - градът, който даде началото на битката срещу Кадафи, продължава да е център на сблъсъци. През септември тук бе убит посланикът на САЩ. През ноември неизвестни лица разстреляха началника на местната полиция. При нападения срещу полицейски участъци през декември бяха убити и ранени десетки полицаи. В началото на януари бе отвлечен шефът на следствието. 

Дори столицата Триполи не е спокойна. През ноември щаб-квартирата на Висшия комитет за сигурност на страната бе подложена на обстрел с минохвъргачки по време на ожесточени сражения между враждуващи въоръжени групировки на бившите въстаници. 

Към всичко това трябва да добавим племенните центробежни сили и икономически интереси, които се опитват да разкъсат страната на трите исторически сложили се региона – богатата на петрол източна Киренайка с център Бенгази, западната Триполитания и южната планинска и пустинна Фезан. През март дори се стигна до обявяването на пролуавтономност на Киренайка. Но докато Триполи и Бенгази водят битка за надмощие, укрепва трета сила. Това са екстремистките групировки, които са се настанили в южните и югозападни предели на Либия. Под властта на международните терористични организации „Ал Кайда на ислямския Магреб”, „Либийска ислямска бойна група”, „Ансар Ад-Дин” и други групировки се намират стратегически важни за страната територии, през които, без каквито й да е прегради, се осъществява трафик на наркотици, оръжие и роби. Както съобщават медиите, южните райони са се превърнали в истински терористични „оазиси”, в които открито действат лагери за подготовка на терористи. 

Международните компании възстановяват производството на либийски петрол, несигурността обаче забавя завръщането на чуждестранните работници и специалисти.

В защита на интересите на петролните компании

Докато битката за надмощие сред победителите продължава, чуждестранните компании водят друга битка – за петролните находища на страната. Италианската енергийна компания Eni SpA, която преди събитията добиваше една трета от либийския нефт, планира да инвестира 8 млрд. долара следващите 10 години. В борбата за нови територии за проучване и добив участват американски и английски компании, готвят своето завръщане и руски. Австрийската енергийна група OMV също се стреми да увеличи добива си на либийски петрол, съобщи Ройтерс. 

Проблемът сега е в сигурността, която властите не могат да осигурят. Арабската пролет донесе горчиви плодове, великите сили не могат да останат безразлични към растящия хаос на Африканския континент. Предстои Конгресът на САЩ да одобри отпускането на 8 млн. долара за създаването на либийско поделение от елитни бойци за борба срещу екстремистките групировки. Русия, която не бе привърженик на промените, също изразява готовност да продължи да обучава кадри на формиращата се нова либийска армия.