ГОРЕЩА ТОЧКА: ИРАН В СТРАТЕГИЯТА НА ГОЛЕМИТЕ
Две десетилетия след края на студената война, еднополюсният модел, в който САЩ са безусловен лидер, започва да се разпуква. Дори авторитетният Бжежински пледира в последната си книга вече за колективен лидер – САЩ и ЕС. В същото време расте броят на държавите с нарастващо икономическо и политическо значение, които претендират за все по-значимо участие при вземане на геополитическите решения. В поредица от публикации, под рубриката „Гореща точка”, редакцията ще се опита да разкаже как преминават тези процеси в някой от възловите страни и какво е отражението им върху света.
Йордан Дончев
Иран в стратегията на големите

Техеран
Светът отново е в напрежение – Израел обявява Иран за главен враг и заплашва да унищожи ядрените му обекти. Според „Ню Йорк таймс” последният конфликт в Газа е бил репетиция за конфронтация с Иран.. Техеран отговаря с изпитания на нови ракети, въздушни учения и заплаха да затвори Ормузкия пролив. Русия подкрепя Иран, но подкрепи и резолюциите на Съвета за сигурност. САЩ стоят зад съюзника си Израел, но го въздържат от военни действия, в които биха могли да бъдат въвлечени...

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад (на преден план) разглежда ядрения обект Натанз в централната част на Иран
Иран рядко отсъства от информационните бюлетини. И в това няма нищо изненадващо. Регионална сила, с колосални запаси от нефт и природен газ, с важно геополитическо местоположение, страната винаги е привличала вниманието. Действията на аятоласите пък често предизвикват световното обществено мнение, като например с фетвата за смъртно наказание на Салман Рушди.

Ирански революционни гвардейци
Регионална сила с надрегионално значение
Ислямска република Иран, бивша Персия, е 17-а в света по територия и 18-а по население. Страната има важно стратегическо местоположение. По численост иранската армия е на 8-о място. На второ място е в света по запаси на природен газ и на трето по петрол. По БВП е 18-а. Икономическите санкции, налагани от САЩ и ЕС, дават обаче сериозно отражение върху жизненото равнище.
През последните години основен проблем на Иран е бъдещето на ядрената програма. Техеран твърди, че е за мирни цели, светът се плаши, че още една страна ще се сдобие с атомна бомба. Съветът за сигурност прие няколко възпиращи резолюции и наложи санкции. Групата на шестте, включваща Русия, Великобритания, Китай, САЩ, Франция и Германия, води системни преговори за ограничаване разработките.

Изпитание на нова иранска ракета
Всъщност проблемът с ядрената програма е само една от външните изяви на сблъсъка между великите сили за влияние върху този изключително важен от геополитическо значение регион. Тук са Суецкият канал, Ормузкият пролив, проливът Баб ел Мандеб, Персийският залив. Иран е една от основните икономически и военни сили в региона.
Техеран между Москва и Вашингтон
До Втората световна война страната е под силното влияние на Русия и Великобритания. През 1907 г. Москва и Лондон дори сключват споразумение за разделяне на Иран на сфери на влияние – северната – руско, южната – английско. Неслучайно за първата среща между голямата тройка - Рузвелт, Сталин и Чърчил през 1943 г. - Техеран се оказва най-приемливото място. Постепенно влиянието на Лондон намалява за сметка на това на Вашингтон.
Връзките между Русия и Иран датират от 17-и век, когато казаците на Стенка Разин преплават Каспийско море. През последните години контактите между двете страни се активизират. Русия е основен търговски партньор на Иран, построи атомна електроцентрала, двете страни имат общи интереси, но и съперничат за експлоатацията на перспективните запаси от нефт и газ в района на Каспийско море. Русия участва активно в превъоръжаването на иранската армия.

Самолетоносачът USS John Stennis се присъедини към американската военноморска армада край бреговете на Иран.
Контактите на САЩ и Иран на практика започват в началото на миналия век, когато Техеран дава на американска компания изключителни права за ползване петролните находища на четири провинции.
След разпадането на Съветския съюз главна геополитическа цел на американската политика според Збигнев Бжежински е да не допусне да се формира евроазийски лидер, който да оспорва първенството на Щатите. Целта е североизточната част на евразийския континент, т.нар. хартленд, да бъде отделена чрез създаване на междинен регион - римленд, който да не позволи формирането на силен континентален съюз между Русия, Германия и Франция. Интересна характеристика на американската политика дава Амр Сабет от Хелзинкския университет: „Да се сдържа и контролира Ирак, за да се сдържа Иран; да се сдържа и контролира Иран, за да се сдържа Централна Азия; да се сдържа и контролира Централна Азия, за да се сдържа Русия (и Китай); да се сдържа и контролира Русия, за да се сдържа Световният остров; да се сдържа и контролира Световният остров, за да се контролира светът.”
САЩ си дават сметка, че традиционните им партньори в региона, като Саудитска Арабия и Египет, са отслабени. В този контекст завръщането на Иран и Ирак в американската сфера на влияние представлява приоритет. Разбира се, интересът на Вашингтон е свързан и с енергийните ресурси. САЩ внасят 60 процента от необходимия им петрол.
Иран, под влиянието на усложняващите се отношения със САЩ, се намира в позиция, която предполага партньорство с Китай и Русия. Страните споделят общ интерес в намаляването на влиянието на САЩ в Централна Азия. Този общ интерес доведе до присъединяването на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество. Иран и Русия заедно с Катар са и основатели на Форума на страните, износителки на газ.
И все пак ще има ли война
Войнствените изявления на Израел не спират. Към действия Тел Авив може обаче да пристъпи само ако разчита сигурно на подкрепата на САЩ. Но на такава се надяваше и Саакашвили! Белият дом обещава подкрепа, но не желае да участва във война, като се надява, че санкциите ще предизвикат вътрешно недоволство и промяна на режима. Русия, въпреки че за нея Иран е от изключително геополитическо значение, също не желае война и се стреми да запази статуквото, като ограничава ядрената му програма. Но укрепва икономическите и политическите си връзки с Техеран.
Засега преговорите продължават. МААЕ съобщи, че на 13 декември ще проведе нов рунд преговори с Иран. Групата на шестте също обяви, че готви нова дипломатическа инициатива.

