Йордан Дончев

 

Израел - Палестина - неравна битка без край

Ако сраженията в Газа приключат днес и настане мир, войната между Израел и Палестинската автономия можеше да обогати историята като 60-годишната война. Шансовете за това обаче са минимални, защото и двете воюващи страни няма къде да отстъпят. На отредената им от ООН територия от около 27 000 кв. км живеят над 11  милиона евреи и араби. Средно по 425 души на кв. км. Съответно по 330 в Израел и 660 в Палестинската автономия. За сравнение, гъстотата на населението в България е 66 души, в Германия – 230. От 1948 г. насам тази територия е арена на поредица от арабско-израелски войни, взаимен обстрел, на десетки терористични акции, довели до хиляди жертви и огромни материални щети.

И евреи, и араби смятат тази земя за своя

На тази територия 10 века преди Христа Давидовото царство дава начало на еврейската държава. След поредица от възходи и падения, в средата на VII век започва арабското нашествие, следват кръстоносците, пет века е част от Османската империя. В началото на XX век основното население са араби, евреите са под 10 процента.

Решение за разделяне на Палестина е взето от ООН през ноември 1947 г. За еврейска държава са предвидени 14 000 кв. км., за арабска – 11 100, Йерусалим е обявен за международен град. Израел обявява независимост още на 14 май 1948 г. Арабското население не е съгласно и в отговор избухва Първата арабско-израелска война, наречена Палестинска. Войната завършва с победа на Израел, той завзема повече от половината от територията, определена за арабската държава, плюс Йерусалим. Последва поредица от арабско-израелски войни. С огромна външна финансова помощ Израел се утвърждава като една от основните регионални сили в Близкия изток, пръв съюзник на САЩ в този стратегически район. 

Държавата Палестина и до днес отсъства от политическите карти. Съществува само палестински народ, който се бори за независимост. В бежански лагери на територията на автономията и в съседните страни израснаха поколения, за които Израел е враг. Палестинската автономия, с ограничени права - контрол върху гражданските проблеми и проблемите с вътрешната сигурност - се създава едва през 1994 г. Между двете й части – Западния бряг и Ивицата Газа - няма териториална връзка. Проблемите се засилват и от противоборството между двете основни политически организации – управляващата „Фатах“, основана от Ясер Арафат, която признава правото на Израел да има държава, и екстремистката „Хамас“, която се бори за ликвидирането на еврейската държава. През 2005 г. „Хамас“ спечели изборите в Газа и на практика се откъсна от централната власт. От тогава сблъсъкът се пренесе в ивицата Газа, където са базирани и няколко крайно екстремистки организации, които често обстрелват южните райони на Израел. В отговор Израел осъществява периодично въздушни удари и сухопътни акции. През 2008 г., преди миналите избори, Израел проведе операцията "Излято олово", която отне живота на 1400 палестинци.

Като Давид и Голиат

Израел разполага със съвременна високотехнологична икономика и е сред първите 30 страни по БВП на глава от населението. Палестинската икономика е примитивна, автономията разчита изключително на външна помощ. 

Несравними са и военните възможности на двете страни. Израел разполага с над 4000 съвременни танка, над 2000 бойни самолета и хеликоптери. Неофициално - и с над 100 ядрени бойни глави. Палестинците противопоставят ръчно оръжие, минохвъргачки  и самоделни ракети. Основният им начин за борба са минометният и ракетният обстрел и терористичните акции. Но те са достатъчни, за да поддържа напрежение сред израелското население.

Вижда ли се краят

Поне засега място за оптимизъм няма. Сблъсъкът ще приключи, но няма да е последен. Поводи за това винаги се намират. Както и сега - на 8 ноември, както съобщи Дойче веле, в Хан Юнис израелската армия уби едно играещо футбол момче. Това е удобен повод за ракетни нападения срещу Израел, последвани от възмездни удари на израелските ВВС. 

„Хамас“ има подкрепата на палестинците и на силите в Арабския свят, които са против съществуването на Израел. Но тази подкрепа ще получава, докато размахва оръжие срещу еврейската държава. Мирът не работи за тази организация. И тя не работи за мира.

За Израел ситуацията също е от голямо значение. През февруари предстоят избори и за премиера Нетаняху е от изключителна важност да покаже, че е способен да се справи с палестинската опасност.

Резултатът досега е над 140 убити, близо 1000 ранени, половината от които жени и деца.

Така че край на войната не се очертава. Поне докато воюващите не проумеят, че на тази територия могат да съществуват единствено ако заживеят в разбирателство. На този етап това трудно ще стане. Колкото и светът да демонстрира стремеж да ги помири, дори и да продължи да раздава Нобелови награди, докато САЩ и арабските държави не прекратят мощната финансова и военна подкрепа за двете противостоящи страни, войната няма да спре. Тъй като тази подкрепа продължава, очевидно подобен край не влиза в сценариите на силите, които имат интерес напрежението да се запази.

Днес обаче ситуацията в района е доста променена. Арабската пролет доведе до някои непредвидими последици. В Египет например, който пръв призна Израел, на власт дойдоха „Мюсюлманските братя“, които имат в програмата си от нелегалния период унищожаването на Израел. А турският премиер Ердоган пък нарече Израел „терористична държава”.